Свикнали сме с твърдението, че на другия край на Земята се намира Австралия. Истината обаче е малко по-различна – ако прободем земното кълбо през България с имагинерно копие и минем през ядрото на планетата, другият край на копието ще излезе някъде из южните части на необятния Тихи океан. Затова може да се каже, макар и не с математическа прецизност, че тихоокеанските острови в този район се намират точно на обратната страна на Земята. Едни от тези острови са Маркизките острови, владение на Франция, част от отвъдморската територия Френска Полинезия.
На френски името им е Iles Marquises, а на местния език - Te Henua (K)enana (северните острови) и Te Fenua `Enata (южните острови) и двете имена могат да се преведат като "Земята на Мъжете". Те представляват група от вулканични острови в Тихия океан с площ 1274 км2 и население едва 8700 души.
Интересен е фактът, че Маркизките острови се смятат за най-отдалечената обитаема островна група в света - тя е разположена между 900 и 1200 км на юг от екватора, и на 1371 км североизточно от Таити. Островите в групата се делят на две подразделения – северна част (групирани около големия остров на Нуку Хива, втори по големина в района, след Таити) и южна част (групирани около остров Хива Оа). С изключение на един, всички острови са с вулканичен произход. За разлика от повечето места по света, природата на островите е почти недокосната. Вероятно заради голямата им отдалеченост от цивилизацията, Маркизките острови са екзотични и диви, със стръмни скалисти върхове, девствени планини и красиви долини. Тропическата растителност обхваща по-голяма част от територията им, като най-често срещани са екзотичните бугенвили, паякови лилии, орхидеи, както и джинджифил, жасмин, папая, банан, манго и други.
Според изследователите първите заселници на Маркизките острови са били полинезийци. Археолозите са открили доказателства за това, че те са пристигнали по тези места още преди 100 г. пр. Хр. Етнологичните и лингвистични доказателства предполагат, че заселниците вероятно са пристигнали от района на островите Тонга и Самоа. От 12-те острова от групата, в момента само половината са обитаеми - местното население живее в плодородните долини, а вътрешността им се обитава от диви животни. От всички големи островни групи в Тихия океан, Маркизките острови претърпяват най-голям спад на населението в резултат на непознати за тях заболявания, донесени от европейците. Населението от над 100 000 души през 16 век намалява до около 20 000 души до средата на 19 век, а в началото на 20 век то достига едва 2 000 човека.
Основната връзка на Маркизите със света е 103-метровият товарен и пътнически кораб „Арануи“, който доставя всички необходими стоки до населението и транспортира желаещите пътници дотам. Корабът посещава островите един път месечно, а чрез него местните хора заменят произведената от тях копра (пресована и изсушена кокосова сърцевина) за основни стоки от бита.
Макар типичната за Полинезия буйна тропическа растителност, съчетана със скалисти върхове, да е характерна и за островите, те всъщност могат да се нарекат изключително сухи. Районът е обект на честа суша, като само тези, които са на по-голяма надморска височина, могат да се похвалят с редовни валежи. Освен това, за разлика от по-голямата част от Френска Полинезия, Маркизките острови не са заобиколени от предпазни коралови рифове. Най-високата точка на островната група е върхът на планината Оаве на остров Оа Пу, издигащ се на височина 1230 м.
Големият остров Хива Оа е известен с това, че легендарният френски художник Пол Гоген намира покой на него. Той се заселва там през 1901 г., впечатлен от красотите на това най-отдалечено от цивилизацията място. Американският писател Херман Мелвил и английският мореплавател капитан Джеймс Кук пък са били толкова запленени от Маркизите, че са ги смятали дори за по-красиви от великолепните острови на Таити. В момента на някои от необитаемите острови, характерни с девствената си природа, непокътната от човека, се провежда част от риалити шоуто Survivor (американският вариант). Маркизките острови са и едно от мечтаните места за любителите на сърфа, тъй като вълните по бреговете им са едни от най-големите и трудни за сърфиране в света.
