Сванети, Местия, Казбеги, Тушети, Вардзия... Говорят ли ви нещо? Не? Е, що трябва да ви говорят? А Перперикон, Велико Търново, Трявна, Рилския манастир? А? Какво викаш? Да не съм препил нещо? Не съм... Просто вече десета минута рецепционистката в хотела се поти над картата на Грузия като несигурно шари с пръст насам-натам... Бях изумен! Такова непознаване на родната география не бях очаквал! Явно момата точно тези часове по география ги беше проспала, ама нейсе, да е жива и здрава. Виж, уроците по икономика не и бяха убягнали, защото на изпроводях ни чарджва ни в клин ни в ръкав с 5 лари за паркинг. Платих ги, махвайки с ръка. Бях се зарекъл да не си развалям хубавото настроение...
След като с малко повече взиране в харизаната ни карта на Грузия открихме основните забележителности на страната (нещо непосилно за рецепционистката), начертахме набързо един план за деня-нещо от рода „айде да мръднем до Кавказ да видим като как ще да е там, ще минем през Местия и ще слезем отново в равнината в Кутаиси, оттам набързо през Вардзия, Гори, Тбилиси (Сигнаги и Казбеги ще ги оставим за на връщане, евентуално, че не са ни много на път) и ако не ни се понрави особено Тбилиси отпрашваме за езерото Севан в Армения” Ха-ха-ха-ха-ха... Само ако знаете през следващите два дни как съм се смял с глас на наивните си планове!!! Хо-хо-хо, ебаси наивника съм! Бедна ви е фантазията колко изключително, адски, невероятно наивно съм подходил към ситуацията! Та това да не ти е Западна Европа бе, ееееей! Много бързо бях забравил как преди няколко месеца направихме същата наивна грешка с Гошо в Северна Албания, прекарвайки небрежно пръст през картата и викайки си „Хм, 88 км, айде да не е час, но след час и половина сме еди къде си и оттам още 130 км до еди къде си и на смрачаване сме в Черна гора” Мда, да-а, на смрачаване бяхме насред албанските планини, а 88-те километра ги бяхме взели точно за 6 часа... Както и да е. Всичко по реда си. Слънцето прежуреше, кравите кротко пасяха по(край) шосетата,

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 4647708610

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 8968060610

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 4375561298

а ние се носехме с мързелива туристическа скорост към Зугдиди – градът, от който трябваше да се отправим към планините.

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 7877075650

Нищо не предвещаваше драматичните близо 300 км, които щяхме да изминем за 2 (два) дни каране от сутрин до вечер. Без майтап-300 км за два дни!
Бързо-бързо стигнахме Зугдиди. Единственото интересно по пътя беше влакът, който за малко щеше да ни отнесе

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 7618489042

(е, ама какви бяха тези жп прелези-без бариери, без мигащи червени светлинки, добре, че машинистът явно прецени навреме, та се разсвири и заспира, показвайки ми недвусмислен знак, че нещо на горния етаж ми хлопа, ама нали казахме, че нямаше да си развалям кефа с дреболии! Е, сега, не съм го видял, не съм спрял, той нали ме видя, какво толкова), патрулката на пътя, която странно, но беше спряла точно в средата на едно стадо и чоплеха семки и многото, ама много забрадени с черно жени (но това хич не беше интересно-стана ми жал за многобройните жертви на миналогодишната безумна война. Няма значение кой прав, кой крив-почернените майки и вдовици бяха факт)...
Подминавайки Зугдиди нещата взеха да загрубяват. Пътя стана изключително вълнообразен,

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 5399836674

но поне нямаше дупки, край него се редяха множество опожарени сгради

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 9076811954

(оттатък дърветата беше Абхазия), а величествения Кавказ все повече се приближаваше.

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 2305355298

Тук и за пръв път видяхме и поляците с джипа, които впоследствие се оказа, че правят тур Полша-Азербайджан-Иран. Свирнах им, махнахме им и продължихме напред.
След Джвари

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 3388686818

пътя навлезе в Кавказ. Ние също. Величествени планини.

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 0231249906

Друго не мога да кажа. Както се казва – думите са слаби, за да опишат това, което виждаха очите ни! Спряхме да се полюбуваме на заснежените върхове и зелените склонове, а под нас река Джвари глухо тътнеше в дефилето. Нямаше как да не се сетя за думите казани ни от един грузинец: „В Кавказ даже да умреш е красиво!” По дяволите, така е!

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 1098238082

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 6227239650

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 0301863202

И тъй като никога нямаше да откъснем взор и да се наситим на невероятното Божие творение наречено Кавказ, в един момент просто отсякох – тръгваме!

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 0739611826

Африката пърпореше нагоре по пътя на трета, ние зяпахме в несвяст, Стела снимаше ли снимаше... Идилия! Направи ми впечатление, че коренно се промениха нещата на пътя – всички, с които се разминавахме (не, че бяха много де), независимо дали бяха с кола, пеша или на кон, ни махваха ухилени до уши! Казах ли, че в Грузия мотори почти няма? Казах? А казах ли, че грузинците са едни от най-отзивчивите и топли хора, които съм срещал, напук на мита за тяхната свирепост... Тук не мога да не отворя една скоба. Когато през далечната 1990 година живеехме за кратко с Йозеф (споко, приятелче ми е, не съм обратен) в Орел в Русия, всички с неприкрит ужас ни избягваха. Тогава ми беше хем смешно, хем тъжно. Оказа се, че местните ни мислели за грузинци. С тези мургави брадясали лица, криви носове и лош руски, явно сме им приличали на такива! Аз дотогава жив грузинец не бях виждал, но това, което и до ден днешен ми се е запечатало в съзнанието е, ужасът. Ужасът и страхът от кавказците... Така че не се чудете, че 19 години по-късно влязох в Грузия със свито сърце и бях невероятно щастлив, когато видях, че и те са хора. Невероятни хора. Даже в много отношения по хора от нас...
В далечината се виждаше тунел,

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 7978711442

а допотопният опел срещу нас упорито примигваше и свиреше и шофьорът му нещо ръкомахаше и сочеше зад себе си. Брех, не го разбрах. Какво ли можеше да иска? Да бях на дълги? Не. Куфарите? Ами, там си бяха... Аааа, може би в тунела се беше подслонило на сянка някое добиче. Инстинктивно намалих. Добиче ли казваш? В тунела, ако щете вярвайте шуртеше отвсякъде вода, а целият асфалт беше на огромни и дълбоки дупки, пълни с вода. Трапове по 40-50 см! Не преувеличавам! А всички знаете какво се вижда като влезеш в тунел в ясен слънчев ден? Нищо! Подскок, подскок, подскок! Айде у лево, айде у десно, айде пак нагоре надолу и напред... Страшно беше! Страшно! Влетях в дупките с 30, а ако бях с 80? Сякаш Бог го изпрати човека с опела. Невероятен късмет...
...вече десета минута стояхме точно пред знак „Път без изход” и озадачено гледах картата. Горе-долу трябва да сме тук. Горе-долу нямаше друг път за Местия поне на картата, за да има отклонение. Горе-долу нямаше и кой да питаме. Да е забравен някога от някого този знак? Сравнително нов изглеждаше, да му се не види. Знам ли, освен да продължаваме напред, пък ако е затворен пътя ще се върнем. Продължихме напред. Пътя ставаше с все по-лоша настилка. Вече имаше повече дупки отколкото асфалт, но беше поносимо. Според справката с картата трябваше да наближаваме село Скормети, където се надявах да заредя и да се осветлим по въпроса с пътя. Бяхме питали един образ дали там има бензин. „Ооо, има! Ще заредите!”
Скормети. Спрях точно до човека, който ни гледаше изпитателно, подмятайки небрежно в ръка АК-47. „Защо спираш? Тоя полицай ли е?” се обади зад гърба ми Стела. „Ми не, ама има автомат!” „Е, какво от това?” Абе тая жена нямаше ли капка страх?! Стояхме и се гледахме. Гледахме се и се изучавахме. „Откуда?” „България”. „За Местия?” „За Местия”. „Можно!” процеди сърдито през зъби въоръженият. Не беше много разговорлив, но пък и нищо не поиска... Какъв беше изобщо така и не вдянах. Ама хич и не ми трябваше! Единственото, което исках е да се измъкваме по-бързо от селото и от местния джигит и какво мислите направихме? Спряхме на 50 метра по-нататък, за да питаме бабите край пътя за вода и бензин! Играехме си с огъня, ама нейсе... Чувствах се много глупаво като в оня виц, защото вместо да купим така необходимия ни бензин, се бяхме сдобили с шише планински пчелен мед! Егати сладкодумната бабка)

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 1469935874

В края на селото асфалта изведнъж свърши... Е, сигурно ще да е за кратко, може нещо да са ремонтирали и така да е останало. Спряхме край двамата мъже, които работеха нещо край пътя. Гледаха сърдито, но поне не бяха въоръжени. След като разбраха, че сме от България лицата им се разчекнаха в усмивка до ушите.

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 9510364386

Накъде сме се запътили? Към Местия. Ааа, 70 километра били до там. Щом сме с мотор значи ще го вземем по-бързо от нормалното, значи за 3 часа трябва да сме там. Чакай, чакай, как така за три часа? Е, може би и малко повече. А пътя как е? Нали има асфалт нагоре? Абе, нямало, но пък пътя бил много хубав...

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 3564779842

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 1068424306

Вече половин час подскачахме по едрите камъни, газехме в тинята на локвите, от едната ни страна беше склона, а от другата някъде дълбоко в дерето се чуваше реката. Не смеех да погледна! То и не можех-пред нас пъплеха два камаза, вдигащи невероятна пелена от прах, през която освен, че не можех да виждам, но и не можех да дишам! А пътя тесен, тесен, не мога да изпреваря...
Изнервен от камионите пред нас се загледах в...къщичката на баба Яга.

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 7639136642

Не знам защо, но това беше първото, което ми мина през ума, когато видях малката дървена къщурка с пушещо коминче насред гората. Намалих и тогава една жена на средна възраст изкочи отвътре и започна да вика след нас и да ни маха да се върнем. Бе, че не беше баба Яга, не беше, но какво ли можеше да иска? Оставихме мотора насред пътя и се отправихме с плахи стъпки към къщурката. Жената, на средна възраст, поне сто пъти се извини, че викала по нас. Била ни объркала с доставчиците на сладолед, които минавали веднъж в седмицата, също като нас били на мотор и точно днес се очаквало да минат. Та викала да се върнем, защото не могла да си обясни защо са я подминали... Оказа се, че къщурката е нещо като крайпътно ханче. Жената ни предложи храна, чай, домашна ракия и вино (естествено отказах, нали съм с мотора, то не, че тук се срещаха много полицаи с дрегер, да не кажа, че нямаше изобщо, ама все пак). От приказка на приказка се оказа, че жената е директорката на детската градина в съседното село.

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 7678159010

Ама, как, в тези затънтени села има детска градина, не се сдържах аз? Естествено, каза жената, имаме и средно училище и поща и здравен пункт, догодина са ни обещали да ни пуснат интернет... Чакай, чакай, че колко е голямо това село? Около 60 семейства живеят постоянно тук, но има доста деца, с гордост казва жената! Да правя ли аналогия с нашите села...
Приказвахме, каквото приказвахме и накрая решихме да се ограмотим. Как е добър ден на грузински, попитах. Аааа, ъъъъъ, как беше? Опаааа, тук имаше нещо гнило. Вие да не сте рускиня, питам. Не, аз съм сванетка, гордо заявява жената, а на сванетски добър ден е еди как си, а довиждане еди как си. Объркването ми беше пълно. Да не би пък да бяхме минали в руската част на Кавказ с безбройните републики? Не, с усмивка каза жената, тук е Сванети и хората, които живеят тук имат различна култура и език от останалите грузинци. В Грузия има много народности, но всички ги обединява това, че са православни и са грузинци... А сега де, обърквацията беше още по-пълна. Имах поле за размисъл поне докато стигнем Местия. Потеглихме...

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 3702827074

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 2174971970

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 8159211410

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 7144907394

Спрях. Е, това не можеше да е истина! Напречно на целият път беше изкопан дълбок ров, в който с кран (как ли беше стигнал дотук) полагаха някакви тръби! Е, не, не, не! Бяхме попаднали в капан. Нямах достатъчно бензин, за да се върнем, а напред очевидно не можехме да продължим! Честно, вбесих се! Неколцината работници се приближиха, осведомиха се откъде сме и на отчаяните ми вопли, че това тяхното е безобразие, отговориха хладнокръвно, че на 42 км назад е имало знак, че пътя е без изход!?! Не съм ли го видял? Видял съм го, но все пак как да стегна до Местия? Еееей оттук ще заобиколиш. Вратът ми изпука, вдигайки глава в посоката, която ми сочеха. Оттук!?! Да заобиколя по този хълм! Страшна алтернатива-поне 45% наклон, трева и за капак трябваше да се изкача косо и да сляза косо от другата страна, а алтернативата беше да цопна с все мотора в изкопа. Жестоко, няма що! Не мога да мина оттук! Виж как става, докато ми обяснява единият, скача в служебното бусче и се закатерва по баира. Аха, аха да се обърне, виждам как гумите леко поднасят и се приплъзват по баира, но човекът минава. Нямам избор – стоварвам Стела и двата куфара и поемам след него. Как съм минал-не помня! Как не се прекатурих-не знам! Казваме си още няколко приказки, питам как е пътя нататък-същият. А след Местия? Че, няма ли да се връщаме оттук? Държим ли да минем през Ушгули? Не, бе човек, не държим, но по този скапан път не ми се връща! А и тези тръби ще ги заровите ли до довечера? Това бил хубавият път, казват, другият бил...абе, минавало се, но не бил като тук. Абе, с мотор би трябвало да нямам проблеми... В Местия ли ще спим? Не, ще продължим нататък и ще слезем от планината до довечера. Хората клатят невярващо глави...
Отново сме спрели. Огромна маса пръст и камъни се е свлякла на пътя и два булдозера усилено разчистват. След двайсетина минути са отворили просека колкото да мине мотор. Благодаря им и продължаваме.
Часът е 3 следобед, а в далечината се виждат специфичните кули на областния център на Горно Сванети – Местия!

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 9506859730

http://picasaweb.google.com/forry123/MU ... 7558234658

Най-после! Отдъхвам си...