Грузия-на път към Кавказ

 

Грузия... Хм, каквото и да напиша, все няма да е пълно, точно и обективно. Оставам с впечатлението, че точно Кавказ и Балканите са двете зони на света, къдете процесите са толкова динамични, непредсказуеми и неописуеми, че не се осмелявам да правя категоризации на тези места...
И така...Аджария. Първите ми впечатления са: хаос, съмнителни физиономии, които те гледат още по-съмнително, просяци, стари волги...
http://picasaweb.google.bg/The.Grand.Inquizitor/TurkeyBatumi#5369658458967935682

Пристъпяме с бодра крачка към будката с надпис "Туристическа информация", само колкото да се убедим, че там отдавна няма такава. В Батуми, в Батуми, разбрал какво зяпаме озадачено, маха с ръце един от хората, които се шматкат по площадчето. Е, да тръгваме!
Част от културният шок наречен Грузия за мен бе движението в тази страна. Привидно абсолютно хаотично, но същевременно с много точни правила, които всички сякаш спазват. Както мъдро заключи Стела, тук всички карат лудо и хаотично, но толерантно, докато у нас се кара агресивно и злобно, па макар и по по правилата... Другата характерна особеност са кравите, кравите, и кравите, в крайна сметка и кравите, които са буквално навсякъде - по пътя, край пътя, спящи, преживящи, пресичащи, без грам да им пука от нещо. Не случайно кръстих равнинната част на Грузия "Долината на свещените крави"! Ако можеш ги заобикаляш, ако не, спираш и изчакваш добичето да благоволи да се помръдне и тогава продължаваш. Цялата ситуация може да бъде гарнирана със скромно стадо от прасета, които внезапно пресичат шосето отнякъде за някъде или някоя люта гъска, която проточила врат те изсъсква страховито задето си и нарушил покоя...
Разсъждавайки за животинките по пътищата старателно криввам в банкета, за да може волгата залетяла се непукистки насреща ми да не ме отнесе. За миг мярвам в огледалото, че и колата зад мен прави същата необичайна маневра... Мдааа, Грузия!
Батуми е на има няма 17-18 километра от турската граница, така че за нула време се озоваваме в столицата на Аджария.
http://picasaweb.google.bg/The.Grand.Inquizitor/TurkeyBatumi#5369657263888583330
Всичко изглежда някак...познато и същевременнно различно. Абе, уж е точно като стар български соц град, а от друга пък има палми.
http://picasaweb.google.bg/The.Grand.In ... 3997328818
Гледаш същите панелки, но пък с тераси оцветени в безумни (и задължително ярки) цветове.
http://picasaweb.google.bg/The.Grand.In ... 6413158418
http://picasaweb.google.bg/The.Grand.In ... 5432160514
http://picasaweb.google.bg/The.Grand.In ... 8766600034
Хем странно, хем близко. След дълго умуване къде точно да паркираме мотора, че все пак да има някакви шансове да си го намерим впоследствие, спирам на някакъв централен оживен булевард точно до... Да, да, познахте, точно до Човекът Който Си Правеше Основен Ремонт На Камаза Насред Улицата. Та кимвам учтиво на човекът с дългото име и го питам да не би случайно моята скромна моторетка да му пречи нещо, а той само махна ядно с ръка, спомена нещо за "чорт возми" и се шмугна отново под камионетката. Да, да...благ човек.
Жегата е неописуема. Влагата също. От мен се стичат вадички пот, но ние бодро крачим с кожени ботуши до коляно, дебели моторджийски панталони, наколенки, небрежно преметнали яке в едната ръка и подмятвайки каска в другата. Въобще...в страхотна форма и облекло сме за разходка в 40 градусовата жега по крайбрежните улици! Хората по бански, с които се разминаваме, озадачено ни оглеждат, ама какво ли разбират те... Хубав град, спретната централна част с много зеленина, палми както вече споменах, с две думи-приятно място. Тръгваме да търсим... "Глей го, бе! Глей го бе! Глей го тоя! Ма видя ли го?!?" На вид млад, нормален и добре облечен мъж, спря се пред близката църква, прекръсти се три пъти, отиде целуна каменната стена на святата сграда и си продължи по пътя! Сега се сетих за прословутата набожност на грузинците. Дори се сещах за няколко вица на подобна тематика, но още са ми пред очите младите хора, които в последствие виждахме често да се кръстят преминавайки пред църква (апропо, оня ден наблюдавах същото явление седнал в една кръчма точно срещу стара църква в Куртя де Арджеш-Румъния) и оня образ редом, с който карахме в задръстването в Тбилиси, който както си караше пусна волана, затвори очи, прекръсти се и чак тогава се сети, че е насред булеварда... Та какво бяхме тръгнали да търсим? А, да - туристическа информация. Всъщност, търсехме подобно място не за друго, а най-вече, за да си изпросим една безплатна карта на Грузия (ех, балкански ннрави), пък ако можеха там и да ни кажат няколко думи за Сванети, Казбеги, Вардзия -местата, които Тепей (нашият странен японски приятел) ни беше препоръчал, още по-добре...
Пътьом се вмъкнахме в една малка, но много красиво изписана църква (е, де, че и дедо ти поп е христиенин) да прочетем по една молитва и да запалим по свещ. Сколька, пита на руски младежът на входа виждайки очевидната истина, че грузинският език не ни е силна страна. Две. Шестдесят копеек. Ъъъъ...копейки?! Че аз имам само лари и долари, откъде пък да имам копейки? Тетри, казва смутено младежът. Е, тетри де, айде сега и ние да поназнайваме какви са грузинските стотинки. Естествено през следващите дни ми стана ясно, че грузинците масово викат на стотинките си вместо тетри копейки, че даже и понякога на ларите рубли. Странна работа...
С доста питане откриваме университета, до който би трябвало да е позиционирано бюрото за туристическа информация. Защо би трябвало. То Е! Вмъквайки се в края на работния ден създаваме известна суматоха-явно тук не влизат много-много хора и малко сецнахме процеса на лакиране и гледане на модни списания, но... Но момичето беше безкрайно любезно (говореше английски с уникален акцент:))) , подари ни чудна карта на Грузия, на която имаше и повечето забележителности, обясни ни как се стига до Ботаническата градина с автобус незнамкойси номер, но пък тотално блокира като я попитахме как да стигнем до там без автобус, т.е. с мотора. Мииииии, аааааа, по-добре оставете мотора някъде и отидете с автобуса, беше соломоновския отговор. Мдааа, тук нещата все още се решаваха по сталински - няма мотор, няма проблем! Я, колко било лесно! Попълнихме бланките с 1001 въпроса, които ни побутнаха любезно, но твърдо, въпреки отчаяните опити на Стела да обясни колко много бързаме и аз започнах с мълниеносна бързина да слагам хиксчета, там където ми се стори най-логично. За пръв път ли посещавате Аджария - да. Кой ви отвори на тази далавера - Тепей (хи-хи-хи, а сега разберете кой е Тепей, като сте толкова отворени) и прочие и прочие, и прочие... А всъщност, къде е булевард "Руставели", попитах невинно момичето, виждайки как прокарва пръст по редчето, на което бях подчертал като мой фаворит в града точно бул. "Руставели"! Получих смразяващ поглед! Сладурана...
Бяхме решили, че тази вечер ще спим в Поти (никой не знае защо, а то се оказа и че няма защо в крайна сметка), та изобщо не се чудете, когато след има-няма два часа престой в града вече подминавахме покрайнините му. Пътя се виеше покрай града. До Поти имаше някакви си 50-60 км. Движението беше уникално-крави, джигити, двойни, тройни и четворни разминавания, безумни изпреварвания. Понеже беше започнало да се смрачава открихме и една друга особеност на грузинското движение - почти всички караха на дълги! Кууууууул! Тук се чувствах във свои води-много бързо възприех тактиката на местните-карах си без да се притеснявам по осевата линия (или изпреварвах през банкета, когато не можех да се добера до осевата), на знак 40 карах със 100 и въпреки това всички ме задминаваха, свирках и светках на насрещното движение да мръдне половин метър в дясно, че да мога да си изпреварвам като хората, въобще... Единственото кофти беше, че заслепявайки ме с фарове на дълги, аз не можех да виждам добитъка по пътя и можеше да цуна някоя крава, но...какво да се прави-рискове.
Малка Аджария освен морски бряг
http://picasaweb.google.bg/The.Grand.In ... 2104888978
си има и Малък Кавказ.
http://picasaweb.google.bg/The.Grand.In ... 9779168930
А Малък Кавказ си има голееееми реки.
http://picasaweb.google.bg/The.Grand.In ... 7020460562
Следователно те се вливаха в морето. По пътя на логиката по трасето имаше доста такива, които пресичахме. Извън всякаква логика на абсолютно всеки мост имаше по двама полицаи (или военни, не съм сигурен), които така и не знам защо стояха там, но стояха. Още ми е смешно като се сетя как един такъв тъкмо палеше цигара и минавайки край него го видяхме как изкриви врат, разтвори очи като че е видял НЛО и зяпна с уста, оставяйки цигарата му в безтегловност! Мдааа, тук моторите определено бяха рядкост.
В Поти пристигнахме по тъмно. Тук хотел, там хотел, нещо не можехме да намерим такъв. Питахме една лелка, която ни насочи към хотел "Анкор" (препоръчвам ви да го заобикаляте издалеч), където първо се опитаха да ни отрежат главата изпод кръста съобщавайки ни цифра от рода на половин грузинска заплата, а после направо ни отрязаха главата изпод кръста взимайки ни почти толкова за стая "ин дъ бекярд". Що пък стаите в двора да са по-евтини? Тук имаше някаква врътка! Вкарахме мотора в същия двор, настанихме се (е, климатикът не работеше, но поне имаше баня) и тъкмо се разхвърляхме така както само ние го можем ни съобщиха, че ни местят в друга стая... Пфууу, досада. Попитахме момчето, което отчаяно се бореше с пренасянето багажа ни (не безплатно разбира се), къде е центърът на града, но той така и не схвана защо го търсим. За да хапнем, как защо! Че яжте в нашия ресторант. Аааа, мерси, по -добре да си ям консервите, младежо:)))
Час по-късно се лутахме напосоки из околните сокаци. Чакай да питаме ей тези хора. Центъра! За какво ви е центъра? Всъщност, търсим ресторант, смотолевих. А, бира може да си купите от ей оня магазин. Ама не, ние всъщност... "Хотите водку пакупат" прекъсва ме далновидно човекът... Не, вечеря, казвам леко раздразнено. Яжте в хотела, казва местният. В кой хотел сте? В "Анкор", казвам. "Ой,ой,ой, ето самой дорога гостиница!", ей там има едно хубаво, чисто и евтино ресторантче, очевидно съжалил ни стана словоохотлив човекът... Благодаря, май френд!
Нейде към полунощ повлачихме уморени нозе към хотела, а пътьом хлътнахме в едно магазинче да вземем по бира за из път. В първият момент не разбрах какво зяпа толкова съсредоточено Стела зад гърба на лелката (понеже аз още по-съсредоточено зяпах бирите със странни заглавия), а то какво било? На рафта сред всичко друго се мъдреха бисквити "Закуска" на "Победа" Пловдив...
Мислех си да подритна човека от персонала, който беше заспал на входа на двора, но просто прескочих протегнатите крака, хвърлих един поглед на мотора в дъното на двора и се качихме в стаята. Хммм, това пък какво беше? Дуууум, тупур, тупур, тупур, бррррр, дуууум. Половин минута тишина и отново. Дуууум, тупур, тупур, тупур, бррррр, дуууум! Чакай, чакай, чакай... Как се казваше хотела? Анкор... Анкор, анкор, анкор, демек "котва"! И прозорците в коридора са малки и на 2 метра височина! Дааа... Ето защо стаите "ин дъ бекярд" били по-евтини. Хотелът граничеше с пристанището, а там товаро-разтоварните действия кипяха с пълна пара... Лека, нощ и спокойни сънища, уважаеми гости на хотел "Анкор"...





Коментари

 


Добави твоето мнение


Други теми за Грузия

 

      Грузия е една мистична и забележителна страна. Според легендите тук Язон открил Златното руно, а Прометей бил прикован на връх Казбек, след като откраднал огъня от боговете. По бреговете на река Терек пък живели безстрашните амазонки. В Грузия ще откриете една любопитна смесица от култури, интересни места и красива природа. Сред най-актрaк...
Прочетен: 4074 Коментари: 0
Смрачяваше се. Моторът стоеше спрян насред централния булевард на Кутаиси точно под знак "Забранено спирането и паркирането". Стела снимаше разни забележителности от центъра на града (Абе защо нямаме нито една снимка от Кутаиси? Мистерия... нито една!), а аз пристъпях от крак на крак пред един банкомат. Тъй като не можахме да намерим отворен чейндж...
Прочетен: 3931 Коментари: 0
Спрях насред селото и останах на мотора, за да го подпирам (така и не можах да намеря достатъчно равно място, където мотора да не тръгва насам или натам), докато Стела разузнае обстановката и открие въпросния хотел (макар че аз не виждах постройка, която поне малко да прилича на хотел). Бях победен! Само допреди малко се заричах, че днес повече ням...
Прочетен: 3540 Коментари: 0

реклама



Автор

 


Изпрати съобщение
Направи приятел

Златомир Попов

Теми (16)

Албуми (7)

Видео (0)

Приятели (1)



Снимки за Грузия

 

 
 


Тагове