Родена съм в малко планинско селце -Търговище в западна Стара планина. Най -интересните природни забележителности в него са пещерите и буквата З израснала на един от хълмовете , които в нашият край се наричат глами. Като малка много пъти се чудех кой и кога е "изписал" там буквата.Тогава баба ми разказа легендата за змея, красивата мома и нейният любим. И така...Съборът на селото бил на Младенци /по старият църковен календар този празник съвпада с първия ден на пролетта/.На мегдана излизала духовата музика и започвало голямо веселие. От звука на големия тъпан змеят, които живеел в една от пещерите се събуждал от зимния си сън и слизал в селото да търси храна. Винаги си избирал най-хубавото момиче и го отнасял в пещерата си. Хората се страхували за момичетата си и когато наближавал съборът ги заключвали в къщи. В селото живело момиче Неда ,колкото красиво, толкова и непокорно. Дошло време за поредният събор.На мегдана засвирила музиката . Неда не изтраяла да стои в стаята си ,защото нейният любим -Андрей бил някъде там. Прескочила през прозореца и изтичала към хорото. Не само Неда чула музиката. Чул я и змеят. Зафучал, заревал така, че клоните на дърветата се огъвали , а слънцето се скрило зад гламите. Долетял змеят на мегдана и посегнал да грабне Неда. Андрей, който бил не само смел , но и умен очаквал това. Извадил скритата под сетрето си остра брадва , замахнал с нея към звяра и тежко го ранил. Уплашил се змеят и с последни сили тръгнал към пещерата си. По пътя кръвта му оставяла следи ,от които по късно поникнали храсти. Никой не видял повече змеят. За него напомня само голямата буква З. А Неда и Андрей се оженили, народили си много деца. Правнуците им и до днес живеят не само в селото ,но и по целият свят. И никога не забравят малкото селце  ,макар че го няма на повече от географските карти.