Масаите, полуномадски народ, са владеели изключително обширни територии. В даден момент земята на масаите се е простирала от това, което днес е Северна Кения до централна Танзания.

Чрез конфликтите си с други племена масаите успяли да разширят владенията си, като върхът на тези усилия бил през миналия век. Тогава под техен контрол били Долината на големия разлом, както и разстоянието от планината Марсабит до южната част на Додома.

В периода 1800 - 1900 г. владенията на масаите значително намалели, от части защото Кения отнела някои от техните земи, за да бъдат построени на тях ферми за заселниците и за да се създадат някои от големите национални паркове и резервати. На масайски територии се намират националните паркове Найроби и Серенгети, както и защитената зона Масай Мара.

Причината масаите да се нуждаят от такива големи пространства се крие в техния номадски начин на живот. Добитъкът е в центъра на икономическото и културното им развитие и затова племената изминават огромни разстояния, докато намерят подходящи пасища и водоеми.

Обикновено масаите избягват земеделските практики, предпочитайки да използват земята в естественото й състояние. Разчитат на своя добитък за храна, а не ловуват. Сега обаче, след като териториите им бяха значително ограничени, масаите все по-често започват да отглеждат култури и да се занимават със земеделие, тъй като вече имат по-ограничен достъп до пасищата.

Все повече хора идват в Африка не просто, за да видят екзотичен начин на живот, а и да се запознаят със специфичното културно наследство. Ето защо земите на масаите се превърнаха в много популярна дестинация. Те, от своя страна, се възползват от този интерес, за да допълнят мизерните си доходи чрез правене на снимки за туристите или продажба на традиционни сувенири и украшения.

Също така, масово масаите стават и екскурзоводи, запознавайки посетителите с местната култура. В крайна сметка, няма по-добър начин да опознаеш тези земи, освен с някой, който е потопен дълбоко в историята на този народ.