С каяци по Черно море и Велека

 

Разказ на един каяк-ар новобранец на средна възраст

Първа част


Започвайки описанието на това пътешествие, се сетих за един съкафезник от казармата, когото заварих една вечер да си мие зъбите и да пуши цигара едновременно. На въпроса „Що така бе пич?” той разви вселенската философска теория, че човек трябва ежедневно да се стреми да прави неща, които не е правил досега. Само така, според него, можеш да избягаш от рутината и да съхраниш свежата оргиналност на първичното преживяване. Макар, че „свежа” едва ли е прилагателното, което пасва на гореспоменатата му дейност.

Горе долу в тази посока беше и моя основен подтик за включването ми в тридневен тур с каяци по Черно море и Велека. Е, разбира се, имаше и други причини. Обичам морето и въобще плакненето във всякакви водни басейни /за предпочитане по-големи/. Освен това съм относително як и идеята за ка-як съчетаваше чудесно представата за физически чанч с обилно мокрене. И не на последно място предложението дойде от Пламен – бивш колега и „един от най-железните пичове, които познавам” /изразът е в кавички, защото е цитат/

И така дойде следобедът на заветния четвъртък /4.06/, когато излязох от офиса и се запътих към мястото на срещата, откъдето щяхме да потеглим към морето. Пресичайки площад „Македония” и вървейки по „Алабин”, безпричинен хилеж изникваше периодично на физиономията ми и едвам се сдържах да не заподскачам. За съжаление инфантилността не изчезва с младежките пъпки.

Пътуването до Бургас беше чудесно – малко коли, вечерен хлад и хубава музика. По пътя минахме през Караново за да видим праисторическата селищна могила, но единственото, което видяхме отблизо бяха тумби цигани с различна възраст, пол и облекло. Пазачът на могилата се очакваше да дойде всеки момент, но след като мигът се удължи до над 15 минути, решихме да се задоволим с наблюденията си върху развитието на „циганската урбанистика” и да продължим пътя си.

Спахме в едно хотелче на юг от Бургас, което се оказа истинска находка. Вечерта оценихме само хубавата скара и мераклийската шопска салата /с люти чушки/, но сутринта ни изненада с великолепна гледка към морето и изпуснат на косъм изгрев.

Под хотела имаше чудесно плажче и в 6ч. сутринта открихме плувния сезон в Черно Море за 2009-та.

Точно в 10ч. бяхме в къмпинг „Делфин”, където организаторите от клуб „Бяла Звезда” /малко реклама, която заслужават напълно/ бяха опънали палатките. Планът беше да изчакаме всички от групата да дойдат за да започнем с първото плаване в Черно море. Междувременно новобранците, сред които и моя милост направихме по една обиколка с някой от водачите.


Малко инфо за карането на двуместен каяк: Предният от двойката /юнгата/ по правило е по-лек и ако екипажът е разнополов това обикновено е мястото на момичето. Юнгата определя темпото на гребане, с което капитанът се съобразява ако не иска греблата да се блъскат. Задният гребец /капитанът, момчето/ гребе и направлява лодката. Греблото е с асиметрично разположени лопати като дясната ръка го държи здраво. Лявата служи като ключ и при ляво загребване лопатата се завърта, така че да влезе перпендикулярно във водата.
/Горният пасаж е особено неясен, но толкова си мога - най-добре е да се опита на живо/ При влизане във водата каякът трябва да се държи за двата борда за да не се обърне.


• Ден първи – в морето на север
При разпределението на екипажите неочаквано бях произведен в „капитан”. Хората бяха нечетен брой и водачите жертваха едно момиче – опитен гребец да седне пред мен в каяка. Извинявай, Хриси, за ударите по греблата и водата във врата. Първи метри в морето. Вниманието ми е разтроено:
1/ да спазвам ритъма на гребане или поне да не блъскам греблата на „юнгата”;
2/ да греба с относително правилна техника;
3/ да не се блъскаме в другите лодки.
Посредствено изпълнение и на трите задачи, но поне не се движим в пълен кръг, а само на зиг-заг /запазената ми марка до края на регатата/

Сиво-синьото море е на сантиметри от мен, разбивайки се на капчици бяла пяна при всяко загребване. Постепенно влизам в ритъм – загребване с дясна ръка, завъртане, потапяне от ляво, загребване, завъртане, потапяне. Лодката се плъзга по водата като сянка на летяща птица. Край нас като ято са останалите – изящните синхронни движения на опитните екипажи, скованите загребвания на новите капитани, погледи, усмивки, съсредоточени изражения, стиснати зъби. Всичко това минава край мен като ускорен кадър на превъртан напред филм. Съпротивление отдясно, натиск, изваждане, хвърчащи капки, съпротивление отляво. Ритъм. Кръгозорът ми постепенно се разширява – хоризонтът в дясно, брегът наляво. Разсейвам се и греблата ни се сблъскват. Няма ритъм. Всичко започва наново. Носът завива надясно – към открито море, дясната ръка загребва надълбоко. Завъртаме пак наляво. През цялото време струйки вода ни заливат. Хем плуваме хем летим.

Правим сал – всички лодки се нареждат една до друга като се държим с ръце за бордовете. Греблата стърчат под различни ъгли. Разменят се шеги, изваждат се пластмасови бутилки бира. Някои са под седалките, други са завързани за лодките и се влачат подир тях. За три дни гребане се изпи толкова бира, колкото се изпива в Каспичан на финала на световното първенство по футбол.

Продължаваме на север. Отляво се виждат закътани плажове, оградени със стръмни зелени хълмове. Красиво е – няма хора. Стигаме до плитчина, заградена от скали. Водата е синьо-кафеникава от подводните камъни и водораслите. Слизаме от лодките и ги изтегляме на скалата. Къпем се в морето. След гребането водата е прохладно освежаваща. Ритъмът на кроула е по-лесен от този на каяка. Четири плясъка с краката, загребване, четири плясъка, загребване, вдишване. Лежа по гръб във водата, слънцето огрява лицето ми, а всички звуци се чуват приглушено. Повдигайки се с ритъма на вълните, сякаш се разтварям.

Съхнем на скалите. Пламен открива гнездо змии. Някой ги снима. Продължаваме на север. Отново плаваме. Времето изтича под греблата ни. Стигаме до лодкостроителницата – крайната ни точка за този ден. Правим сал, преди да потеглим обратно. Чичо Вуйчо – старият мустакат морски вълк водач задремва за секунди в лодката, унесен от люлеенето на морето. Ръката му плясва във водата и той се сепва и ме изглежда стреснато-сърдито.

Пътят обратно е труден – бризът се е обърнал и се е дигнала вълна. Събраната досега група се разпръсва. Отново кривя лодката към открито море. За правилния курс този път тежестта пада на лявата ръка. Пламен гребе сам в лодка, а вятърът и е вдигнал носа и я бута към брега. Пет загребвания с дясна ръка, едно с лява – чанч, сбръч и пръски вода. Излизаме на плажа. Край на гребането за днес.

Изгладнели отиваме до Ахтопол. Отново цигани на тумби – май улучихме циганската махала или пък тя се е разпростряла над целия град. Народна музика до дупка край читалището и жалки сергии. Солидна вечеря и баладично – сантиментални песни от 80-те. След като не ни просълзиха взеха да ни приспиват. Присъединяваме се към останалата група в долната кръчма. Вътрешен двор с гледка към строеж. Наредени маси като за селска новобранска и приятен разговор. За много неща, но най-вече за Мечо Пух, полюшващ се на хелиевия балон на Еми. Но, определено не за този Пух, когото децата познават, а за по-палавия му близнак от анимационни филмчета за възрастни. 18+. Много вицове.

Разговорът се пренася под навеса в къмпинга. Големи маси, мъждива светлина и голямо барбекю в ъгъла. Гласовете и смехът се надигат и спускат като вълните навън. Четирите бири в стомаха ми все по-неустоимо шепнат с приспивни гласове. Повдигайки се с ритъма на вълните, сякаш се разтварям. Долазвам до палатката и навличам два чифта чорапи. Пъхвам се в спалния чувал и се унасям. Птиците пеят и през нощта. Последната ми мисъл преди да заспя е: „къде точно, мама му стара, дянах фотоапарата”.

Следва...





Асоциирани снимки към 'С каяци по Черно море и Велека'

 



Коментари

 

изпратено преди: 8 години

Мечо Пух още се полюшва в стаята, окачен надолу с главата (нямаме стълби, по които да слиза така :о)))
от: Clari
изпратено преди: 8 години

Браво на Пух Мечо. Много е издържлив! :)
от: Teddy
изпратено преди: 8 години

А "бременната" Ариел предпочете да си остане край морето...;))
Разказът ме върна и мен там :) Ще очаквам с интерес втора част!
от: pinko
изпратено преди: 8 години

Браво за статията, но качи повечко снимки - предполагам има интересни от гребането по реката.
С удоволствие, бих пробвал подобно преживяване.
от: Clari
изпратено преди: 8 години

Сега качих един албум от морето. След няколко дни ще кача и от Велека
от: tao
изпратено преди: 8 години

:)

Добави твоето мнение


Други теми за Българско Черноморие

 

В красивото черноморско градче Поморие се намира единственият музей, чиято експозиция е посветена на добива на сол, не само в България, но на Балканите и в цяла Източна Европа. Музеят работи от 13 години и разказва историята за това как се произвежда морска сол чрез естествения метод на слънчевото изпарение. Този начин за добив на сол е известен ка...
Прочетен: 951 Коментари: 0
2015-08-13 09:06:12
от: Рони
 
1
2
3
4
5
Лятото продължава да радва със слънчеви лъчи и високи температури, но един от най-предпочитаните начини да се наслаждаваме на сезона си остава ваканцията на българското Черноморие. Въпреки многобройните проблеми от различно естество, като нерегламентирани строежи или влошена инфраструктура, нашите курорти си остават едни от най-красивите и приятни ...
Прочетен: 853 Коментари: 0
Лятото е в разгара си, което за мнозина значи недвусмислено, че е време за почивка на море. Българското черноморие продължава да е едно от най-красивите места за почивка през лятото, въпреки хаотичния свръхрастеж и презастрояване в почти всички крайморски градчета и селца. Хотелите и безличните курорти буквално изяждат плажната ивица и природата, н...
Прочетен: 1935 Коментари: 1

реклама



Автор

 


Изпрати съобщение
Направи приятел

Лъчезар

Теми (7)

Албуми (7)

Видео (1)

Приятели (8)



Снимки за България

 

 
 




Видео за България

 



 


Тагове