Продължение - Магнетичните Родопи - пролетен маршрут

 

Ситуацията в Широка лъка ме накара да се замисля колко богатства крие земята ни и как поради глупост и незнание ги пропускаме. Как с патос се правят много научни филми и предавания за това каква е била България и колко много паметници са останали и до днес от онова славно време, но никой не си прави труда да направи филм за реалната ситуация и да спомене как в различни части на страната ни малко по малко останалите автентични къщи смело се модифицират, за да станат по-удобни за живеене и по-модерни. А в същото време никой не се замисля за факта, че веднъж започнал този процес в кратки срокове той ще унищожи красотата преживяла не едно столетие.

            В краят на втория ден от нашата екскурзия на път от Широка лъка обратно към хотела ни, в близост до Доспат, ме занимаваха изброените по-горе въпроси. И в този момент ми изникна една сентенция на Монтескьо, която бях чела някъде преди време и която гласеше, че „всеки народ заслужава съдбата си“. За жалост ще трябва да призная, че казаното е вярно и приложено към настоящата действителност не вещае нищо добро.

Но стига с мрачните мисли, оставям ги настрана, за да се завърна в красивата приказка Родопа планина.

 

Ден трети

Маршрутът ни в последния ден от пътуването включва 3 планински села, за които само сме чули, че си заслужава да посетим, но какво пък, не пречи да се провери дали чутото е истина.

В 10:00 часа тръгваме от хотела към село Долен. Селото е на 25 км от град Доспат и стигаме доста бързичко, за около 30 минути. Долен е типично високопланинско село с надморска височина от около 1000 м. До селото се стига по тесен път, който се вие около множество канари, от който местните хора създават каменни керемиди (тикли). Техните работилници са откритите площи около пътя и това дава възможност при преминаването ни да наблюдаваме работата им, която не е никак лека.

При навлизането ни в селото оставаме озадачени къде са обещаните възрожденски къщи, тъй като попадаме в една доста съвременна среда с малко старинни примеси за цвят, но веднага разбулваме мистерията след разговор с един местен дядо. Трябва да преминем през новия квартал на селото, за да достигнем до същинския Долен, който ние търсим.

Изумлението ни и възхитата от първата среща с Долен са огромни. Тук времето отдавна е спряло и навсякъде около нас по близките баири се показват красиви възрожденски къщи. В цветове близки до природните и направени от материалите, които предлага планината те така естествено се вписват в пейзажа, че създават една неделима пълнота.

Случайно срещаме при разходката си в Долен местна жителка, която с охота решава да ни покаже селото и да ни разкаже неговата история, която е много интересна. Тя не пропуска и най-малките детайли около селото, включително и да изброи как не един и два български филма за Възраждането са снимани там. Тя ни помогна да разгледаме и местната църква „Свети Никола“, която е нещо уникално със своята смесица от бъларо-руски стил, гербове на двуглави орли по пода и прекрасни икони и дърворезби.

Разходката ни по тесните улички на Долен ни дава възможност да видим освен красива архитектура и прекрасни взаимоотношения между хората. При тях борбата за оцеляване е изиграла ролята на една сериозна спойка и независимо от религията им, те си помагат много и заедно търсят начин да съхранят селото.

Независимо от това, че е обявен за културен паметник Долен не получава никаква помощ от държавата и се руши. Църквата е с наводнени стенописи и пробит таван, а много от къщите се рушат безвъзвратно, една част от тях са променени с комерсиална цел, като така тотално е унищожена тяхната архитектурна стойност.

Тръгваме си от Долен радостни, че сме се докоснали до нещо уникално и тъжни, защото осъзнаваме как след време села като Долен няма да ги има поради човешката немърливост и незаинтерсованост. Насочваме се към село Лещен.

Село Лещен е на около 30-ина километра до село Долен. От разказа на бабата, която ни разведе в предходното село – Долен, разбрахме, че цялото село е собственост на един човек, който със сигурност ще намерим в местната кръчма, защото той е и собственик и сервитьор и всичко останало. С две думи местният добър дух (дано се появят повече такива хора като него), който дава възможност на селото да оцелее и да продължи да съществува и радва всички желаещи да видят нещо красиво и творческо.

Споменавам думата творчество не случайно, а защото собственикът на селото закачливо ни подмята, че непременно трябва да стигнем до края на калдаръмената улица в единия му край, за да видим глинена къща. Естествено, когато в такъв район човек каже глинена къща представата е схлупена къщичка с каменен покрив, но представете си каква беше изненадата ни когато вместо въпросната къщичка открихме къща в стил БЕДРОК, от която всеки момент очаквахме да заприпка Дино.

Минете ли през Лещен не пропускайте да се възползвате от превъзходната местна кухня, в която химията не е на почит и на 90% преобладава натурална истинска храна, която е със страхотен вкус.

Точка по точка искаме или не стигаме почти в края на нашия маршрут - село Ковачевица. В него отново откриваме познатите ни от предходните две села къщи, красива бяла църква и величествена гледка.

С малко тъга, но с твърдото намерение да се върнем, тръгваме по обратния път към София и се надяваме скоро отново да успеем да се потопим във възрожденската атмосфера, запазила се в Родопите.

           

С голямо удоволствие с Вас сподели впечатленията си от пролетният си тридневен маршрут една вечно търсеща красивото пътешественичка

Силви





Коментари

 


Добави твоето мнение


Други теми за Родопи

 

Има пътища, които човек може никога да не извърви. Сигурен съм, за 8 милиона българи надсвирване в малкото родопско селце Гела ще остане просто непрочетена колонка във вестника, а дори и прочетена, тя ще е осакатена от неловките думи на някой журналист, принуден да предаде новината за събитието вкратце, така че да се смести до някоя обемна статия ...
Прочетен: 2655 Коментари: 0
Магнетичните Родопи - пролетен маршрут   Делникът ми е силно натоварен и затова винаги, когато имам време и възможност, се стремя да излизам от София, да ходя някъде в планината и по непознати ми места в страната, а когато успея и в чужбина. Повечето ми малки и големи екскурзии с приятели или само със семейството са много добро съчетание на време...
Прочетен: 10126 Коментари: 0

реклама



Автор

 


Изпрати съобщение
Направи приятел

Силвия Христова

Теми (2)

Албуми (1)

Видео (0)

Приятели (0)



Снимки за Родопи

 

 
 




Видео за България

 



 


Тагове