Магнетичните Родопи - пролетен маршрут

 

Магнетичните Родопи - пролетен маршрут

 

Делникът ми е силно натоварен и затова винаги, когато имам време и възможност, се стремя да излизам от София, да ходя някъде в планината и по непознати ми места в страната, а когато успея и в чужбина. Повечето ми малки и големи екскурзии с приятели или само със семейството са много добро съчетание на време и обекти. Затова не малък принос има предварителното планиране на маршрутите и разучаване на местните забележителности.

Последният ни маршрут реализиран по време на Великденските празници имаше следния вид: гр. София – гр. Пазарджик - пещера „Снежанка“ – гр. Батак – язовир Голям Беглик – гр. Доспат (язовир „Доспат“, хотел „Дъбраш“) – Ягодинска пещера – пещера Дяволското гърло- село Широка лъка – гр. Доспат - село Долен - село Лещен – село Ковачевица – гр. София.

Маршрутът, който си избрахме, се вие през Западните Родопи, в едни от най-живописните им кътчета. Минава се през сравнително малко населени места, а по-голяма част от времето се пътува в и край красива гора, слънчеви полянки, буйни потоци и реки, придошли от пролетното снеготопене и не на последно място през уникални речни ждрела. В случай, че искате да спрете за почивка, можете да го направите почти навсякъде и винаги да имате наблизо чешма със студена, чиста планинска вода.

Строенето на чешми в тази част на страната е отколешна традиция и всеки род се стреми да построи поне една такава чешма, а някои във времето строят и повече на брой. От една страна това улеснява живота на местното население, което се занимава с дърводобив, земеделие и животновъдство, а от друга е много приятно за пътуващите туристи, като нас, които просто няма как да останат жадни в тази магнетична планина, населена с чудесни хора.

 

Ден първи

И така тръгнахме в 8:00 часа от София. Групата ни е от шест човека разделени в две коли. Компанията е в добро настроение и в очакване на приятните моменти сред природата. По пътя за Пазарджик се забавляваме много със случки от работното ни ежедневие и с всякакви други теми. Много емоционален привкус внася и нашата гостенка от Испания, която с интерес наблюдава сменящите се пейзажи. По лицето и се вижда, че е приятно изненадана от гледката, а сме само в началото.

В 9:30 часа без много напрежение вече сме в Пазарджик и тъй като пътят ни минава около катедралната църквата „Света Богородица“, няма как да не я посетим. Все пак тя е най-голямата възрожденска църква в България и един от 100-те национални туристически обекти (Вадете книжките за печат!). Построена е през 1836 г. с участието и паричната помощ на българите в града и представлява просторна псевдобазилика с две външни галерии.

В църквата се любуваме на великолепен дърворезбен иконостас, дело на майстори-резбари от Дебърско - мияшката школа. Дърворезбата е страшно красивa със своето съчетание на геометрични, растителни и животински орнаменти, в които са вплетени библейски сцени. За жалост снимането в храма не е разрешено и нямам възможност да запечатам изяществото, на което се насладиха очите ми.

След кратката почивка за разглеждане на храма отново сме на път. Отправяме се към град Батак, а междувременно с нетърпение очакваме да посетим пещерата „Снежанка“.

Пътят, по който се движим, е осеян със завои и малко след един от тях виждаме табела за отклонението към пещерата (Внимавайте много за табелите в този район, защото понякога поради многото завои те се виждат в последният момент!).

От отклонението на главния път за град Батак до пещерата разстоянието е около 7 км, които изминахме средно за около 15-ина минути с колите, но със сигурност ще Ви отнеме доста повече време, ако изберете да вървите през гората или по пътя на собствен ход..

За да достигнете пещерата „Снежанка“ съвсем не е достатъчно да имате добро возило, а и добра физическа подготовка. С кола стигате на около 120 метра под нея и от там се налага да продължите пеш по стръмна пътека в гората. Пътеката си я бива, наклонът е просто убийствен на места. Местни шегаджии са поставили табелки с надписи по дърветата в участъците, които са по-трудоемки и изморителни. С посланията по тези табели изкачването става доста весело. Спирате зачервени от напън по наклона и насреща Ви табела „Дишай дълбоко!“, малко след това друга „Малко остана“ и т.н. и т.н. докато не се озовете пред пещерата.

Макар и малка, Снежанка е уникално бижу. В нея е събрана огромна красота. Сталагтити, сталагмити и сталагтони ваят причудливи форми, които могат да бъдат оприличени на майка с дете, на клюкарки, Дядо Мраз, джуджета, делфини, акули и каквото още Ви помогне фантазията да откриете. Пещерата е с обща дължина около 150 метра. Входът и е заключен, за да се предпази от недоброжелатели, развежда ви водач и снимането отскоро е забранено.

На децата при посещение на пещерата „Снежанка“ се отделя специално внимание, за да могат и те подобно на големите да си тръгнат доволни и щастливи от приказния свят в дълбините на планината.

За жалост няма от къде да си вземете диск със снимки на пещерата и единствената Ви възможност, ако искате да пресъздадете видяното, е в текст и снимка на входа и околността.

Леко уморени след изкачването и слизането от пещерата „Снежанка“ в ранния следобед се насочваме към град Батак. Там решаваме да похапнем и вече сити да опознаем града с разходка и посещение на забележителностите му. Но още преди да сме преполовили обяда, научаваме интересна информация за уникална традиция на наборите в Батак.

Всяка година батачани превръщат 50-годишните си юбилей в празник, при което те събират средства и подаряват нещо на града си. Много от тези подаръци можете да видите, заставайки в центъра на Батак. Такъв е светещият кръст, който е разположен над града на хълм в близост на паметника на Априлското въстание, чешмата разположена пред голямата църква „Успение Богоридично“, полилеят окачен в църквата също е подарък от юбилярите, а това са само малка част от подаръците на местните жители на любимия град.

Традицията повелява в определения ден, независимо в коя част на света се намират, батачани да се върнат в родното място, да се съберат и да се повеселят, а като наследство за бъдещите жители на града да подарят нещо запомнящо се.

Уникална традиция на уникални хора – планинци със съхранен възрожденски дух. Дух на БЪЛГАРИ, като онези, които познаваме от романа „Под Игото“ и много други литературни творби.

Няма как сърцето Ви да не трепне и очите да не се напълнят със сълзи при посещение на църквата „Света Неделя“ в центъра на град Батак. Тя с съхранила в себе си безброй следи от масовото клане през май 1876 г., по-известно като Баташко клане. Влизайки в нея, веднага ще забележите следите от куршуми и кладенеца, копан от майките, търсещи вода за своите деца при обсадата на църквата. В централната част се намира костницата на загиналите батачани.

Ако очаквате в църквата „Света Неделя“ излишество от материали, имайки предвид събитията, с които тя е свързана, няма да откриете такива. Нейният автентичен, запазен и до днес вид и излагането на фактите максимално кратко, подкрепата им с празнота и усещане за непреодолима и необятна тъга и хлад са толкова въздействащи, че сълзите сами тръгват от очите, а душата се тресе от мъка. Мъката, че 8000 българи са загубили живота си в онези далечни времена по такъв жесток начин, мъка, че днес такива горди, свободолюбиви и стойностни хора просто няма.

За мен посещението на църквата и малкото параклисче, разположено до нея беше изключително въздействащо. Сълзите ми не спираха да текат, а картината на зверствата от онова кърваво време беше толкова реалистична и тягостна, че не можех да спра да мисля за видяното.

Независмо от факта, че не е запозната с нашата история испанката Идоя също излезе разплакана от малката каменна църква и поиска да и разкажем подробно какво се е случило. Ние го направихме и тогава тя се обърна към църквата и въпреки, че вече бяхме извън пределите и се поклони.

След разтърсващото изживяване в църквата „Света Неделя“ продължаваме пътуването си към град Доспат и нашия хотел. Там ще е и краят на първия етап от обиколката ни в магичните Родопи.

По пътя до Доспат единственото, което можем да направим, е да затаяваме нееднократно дъх. Край виещия се път се редуват слънчеви поляни, гъсти гори, пълноводни реки и потоци, много заснежени участъци и в рамките на 1-2 часа преминаваме през четири сезона.

Четиридесет минути след тръгването ни от град Батак пред нас се открива необятната шир на  малкото море – язовир „Голям Беглик“. За мен той е една от перлите в богатата корона на Родопите.

Спокойствието, което ни обгръща в момента, в който заставаме на стената на язовира, за да запечатаме неземната му красота, е неповторимо, а думите просто се губят пред това, което очите констатират, а то е красота, красота, красота ...

От 1545 м на Голям Беглик бавно започваме да се спускаме към град Доспат и едноименния язовир. Минаваме между множество по-малки язовирчета, разположени от двете страни на пътя. Някои от тях се виждат, за други ни известяват крайпътните табели. Непрекъснато спираме, за да фотографираме поредната впечатляваща картина и отново поемаме на път.

В един момент дърветата се разреждат и се открива поредната, но не и последна незабравима гледка. Язовир Доспат простира своята синева в краката ни и сякаш иска да конкурира небето J. Множеството фиорди в него оформят тихи заливчета, в които са се приютили местни и придошли рибари, за да опитат късмета си. В средната част на язовира дълги ивици от сатки оформят черни бразди.

След като се съвземаме от това пиршество за очите и душите, виждаме как постепенно пред нас се открива град Доспат. Влизаме в града в 18:00 часа и след кратка разходка и дегустация на родопски клин (местен специалитет подобен на баница) се отправяме към хотел „Дъбраш“, в който сме резервирали стаи.

Хотелът е разположен на 6 км от язовир Доспат по пътя за гр. Гоце Делчев на южния склон на рида Дъбраш в нежните прегръдки на планината. Обграден е от борова гора и е отдалечен от пътя. Домакините са невероятно любезни, много гостоприемни, храната е ужасно вкусна, а порциите сериозно предизвикателство. Хотелът разполага с фитнес и басейн, площадка за игра на деца.

Впечатляващо е това, че на люлките и до басейна има надписи, които приканят родителите да не оставят децата си без надзор – нещо, което в София не съм виждала.

Нощувката е 30 лв. на човек, в които е включена закуската и използването на фитнес.

Докато сте в хотел „Дъбраш“ единствените „досадници“, които ще Ви безпокоят, са лястовичките и останалите пойни птици. Можете да се насладите на изобилие от истинска качествена и осмъртително вкусна храна, която незнайно как, но въпреки количествата, не тежи на стомаха.

В случай, че сте любител-астроном и обичате при разходките си да се движите в пакет с телескопа, това е Вашето място. Хотелът има множество тераски, на които спокойно да опънете телескопа за наблюдение през нощта, а домакините са толерантни към интересите и желанията на посетителите си и със сигурност ще Ви позволят да разположите временно техниката си във фоайето.(Последното го казвам от опит, тъй като в хотела се събрахме с група от форум по астрономия с техника, която беше внушителна като количество и качество. Нищо не изчезна, а всички телескопи бяха разпънати във фоайето. Нямаше скандали, грубо отношение и ексцесии от страна на персонала и собствениците на хотела, а напротив.)

Преизпълнени с впечатления и щастливи от успешните астрономични наблюдения в края на първия ден от нашето приключение, си лягаме доволни и бързо потъваме в сън.

 

Ден втори

Утро е! Ден неделен, празничен, почивен и втори за нашата екскурзия на колела -19.04.2009г.

Събуждаме се в ранни зори от кукувича песен и отекващите от баир на баир песни от местните джамии. Малко ни е странна картината от сутрешни звуци, която не включва бесния рев на моторите в града, но да не си помислите, че се оплакваме. Супер сме си така и напълно разбираме защо в тази планина с толкова тайнствени места има толкова много столетници. Лично аз бих живяла и хиляда години, ако ме зарежда чудото, което ме заобикаля в Родопите.

През нашия втори ден с компанията сме запланували разходка в пещерите около село Ягодина и село Триград, а ако остане време - село Широка лъка и гр. Смолян, но плановете подлежат на промяна.

В момента, в който се озовете около Доспат и сте запланували разходка в пещерите наблизо, започва да Ви обхваща един неописуем трепет от предвкусването на предстоящите изживявания, но нищо не може да Ви подготви за красотата, в която ще се потопите. Снимките в интернет блоговете и рекламните страници са едно, а съвсем друго е когато лице в лице се изправиш с отвесните скали, заобикалящи тесния виещ се в безброй завои еднолентов път. Тогава очите за момент отказват да повярват, че е възможно да има такава страховита, удивителна, магнетична красота.

Буйновската река, придошла от топенето на снега, шуми някъде под нас. На места, където завоите преминават по малки мостчета, виждаме сърдито-гальовната река, която шуми и прегръща камък след камък, преди да се отправи към язовир Въча и водните централи преди него.

Смайващо е как с години природата е творила и направила нещо, което няма човек, който да не оцени. А и как да не оцени: заставайки в ниската част на ждрелото и поглеждайки към високото, си даваме сметка колко малки и зависими сме ние, хората от нейно величество ПРИРОДАТА.

За втори път преминавам по маршрута към Ягодинската пещера и независимо, че съм подготвена за това величие и красота, които ме очакват, установявам, че не мога да скрия изумлението си от красотата, не мога да спра да се радвам на запазената природа и на свободата, която усещам да изпълва цялото ми тяло.

Испанката, която пътува с нас в тази ни разходка в Родопите, е като омагьосана и след слизането и от колата единственото, което успява да каже, е: „Невероятно е! Усещането е велико, Вие сте богати, много богати!”. Останалото, което не могат да изкажат думите, описва нейното изражение, което показва голямо изумление и желание да види и попие и още и още.

Малко преди да влезете в Ягодинската пещера, Ви посрещат пещерните водачи. Един от тях е особено сладкодумен шегаджия, който разсмива мало и голямо и след неговото предисловие при влизането в пещерата всички са с усмивка и отпуснати, за да се насладят на формите, които крие тя. А те наистина са много.

На места в пещерата над Вас можете да забележите страховити завеси от сталагтити. Огромни миди и много усмихнат Буда ще Ви изненадат на други места по маршрута Ви. Екзотичната, но типична пещерна леопардова кожа в края на пещерата също заслужава да бъде спомената и разгледана. Забележителен е процесът на ваяне на пещерни перли, който ще видите малко преди приключението „Ягодинска пещера” да свърши.

В своето незнанание при първото ни посещение на Ягодинската пещера пропуснахме да си закупим от местния вълшебен Мурсалски чай, който вирее само в тази част на планината около Триград (Находища от този чай има и в Пирин планина, но за Родпите, ако искате Мурсалски чай, мястото е Триград. Трябва да отбележа, че независимо, че в аптеките се продава Мурсалски чай, култивиран и отглеждан около Триград разлика между оригинала и култивираният чай има и ако вече сте пили истинския чай ще ме разберете). Той е известен с доста силните си извлеци, които спомагат за подсилване на имунната система и лекуват ред други заболявания. Но този път вече осведомени за целебните свойства на предлагания чай, не пропускаме възможността да си го набавим директно от мястото, където той расте, а заедно с него се сдобиваме и с други ароматни билки, които със сигурност ще използваме.

На малки сергии в близост до пещерата местните жители предлагат сладко от горски ягоди и боровинки, рачел, мед и какви ли още не вкусотии. Със сигурност няма да сгрешите, ако си вземете от сладката - невероятно вкусни и ароматни са.

Ако сте около Ягодинската пещера в обедно време и имате желание да похапнете, можете да отидете на едно малко заведение, което се намира на отсрещния бряг на река Буйновска или да разчитате на собственоръчно приготвена храна. Ние съчетахме двата варианта и не беше никак зле.

От единия до другия бряг на река Буйновска можете да се прехвърлите по традиционно мостче или с Тарзански мост, който представлява късо въжено трасе над реката, по което се придвижвате, висейки на колани, окачени на механизъм, закачен за въжето. Изживяването си го бива, макар и за кратко, а цената от 1-2 лева е поносима за всеки джоб.

Щом веднъж сте стигнали до Ягодинска пещера, си заслужава да продължите с разглеждането на пещерите в района и да отделите време за пещерата „Дяволско гърло“, а също така и за Харамийската пещера, която ще Ви предложи и малко по-екстремно изживяване във формата на скално катерене. За жалост при нас времето стигна да разгледаме само първата пещера, но със сигурност ще намерим скоро повод отново да се върнем, за да се покатерим и да видим какви нови неща могат да се видят в Харамийската пещера.

Пътят Ягодинска пещера–Триградско ждрело е една от поредните изненади, които спират дъха ни. Скалите стават още по-високи и отвесни, отколкото са около Ягодинската пещера, а река Триградска се губи някъде дълбоко в прореза, оформен от двете части на ждрелото. Гледката е просто жестока и каквото и да кажа, ще е малко в сравнение с красотата, която видях, затова горещо Ви препоръчвам да намерите време, за да посетите това място.

За пещерата „Дяволско гърло“ не мога да кажа нещо кой знае колко впечатляващо. Пред пещерата Ви очаква водач с кратка история, а след това преминавате през къс тунел и навлизате в огромни зали с оглушителен грохот от водата, която минава през пещерата. Не разчитайте да видите кой знае каква част от водопад, преминаващ през пещерата. По-скоро ще чуете неговия глас и ще усетите силата му, а след това ще придобиете представа за височината, от която водата пада, изкачвайки се по множество стъпала, които Ви извеждат на малка пътечка. И от пътечката след кратко изкачване се озовавате на пътя водещ към село Триград.

В края на пещерата „Дяволско гърло“ можете да си направите доста ефектни снимки на началото на водопада, който влиза в пещерата и заобикалящите го красиви скали. А в случай, че сте любители на по-екстремните изживявания, слизайки по-пътя към входа на пещерата и импровизирания паркинг, там не пропускайте да се пуснете по дълъг Тарзански мост от едната страна на пътя.(Аз не пропуснах да опитам и много ми хареса.)

            През втория ден на нашето пътуване си бяхме набелязали доста места за посещение, но тъй като в пещерите има какво да се види, а пък и спирахме доста често, за да се любуваме на красиви гледки, се наложи да посъкратим малко маршрута. И така, след „Дяволското гърло“ се отправихме отново на път към последния обект за посещение за деня – село Широка лъка.

            Никой от нас не беше ходил в Широка лъка и затова чакаме с нетърпение да видим какво ще ни предложи това толкова известно българско село.

Завой след завой пътят се вие и извива в разкошната планина, преминаваме през няколко населени места и тръпнем в очакване. И ето я нея, усмихната и белолика, със своите красиви къщи насреща ни се усмихва слънчева Широка лъка. По улиците от местните заведения се чуват типичните родопски ритми, носят се умопомрачителни аромати на вкусни ястия, местното население спокойно отдъхва в късния следобед, а ние нетърпеливи вадим за пореден път фотоапаратите, за да запечатаме мига.

За жалост поради късния час на пристигането ни успяхме да преминем само по няколко улици и да заснемем типичните за района къщи, да посетим местния информационен център и да разучим възможностите за отдих при следващо посещение. Стигнахме и до така известното местно „Средно музикално училище за народни песни и инструменти“, от което са поели по своя път не един и двама музикални таланти.

Ако очаквате да имате възможност да влезете в споменатото училище и да разгледате, ще останете разочаровани. В училището освен обучаващите се деца, външни хора не се допускат.

В малкото селце има Етнографски музей с възможност за посещение, но в по-голяма част от времето музеят е затворен. За посещение ще се наложи да потърсите жената, която разполага с ключ от музея, за да Ви осигури достъп.

Тук е мястото в моята история, в което ще споделя въпросите, които започнаха да напират в мен и моите приятели при това ни пътуване в Родопите. Всички ние останахме много озадачени от факта, че е забранено да се снима в красивите пещери в района. Отговорът на въпроса „Защо да не снимаме?“, зададен към местен пещерен водач беше, че снимането е забранено, защото губи много време при преминаване през пещерите и така се намалява бройката на посетители. „Добре! Съгласни сме!“- казахме ние, но защо не се предлагат навсякъде подобно на Ягодинската пещера дискове със снимки, които да отрязяват красотите, които виждаме и искаме да споделим след това. Тук вече отговор нямаше.

За мен като човек, който цени красивото и обича винаги и след всяка екскурзия да направи поредният фотоалбум, изпълнен с много красота и съхранени в снимки преживявания, забраната за снимане беше и продължава да е абсурдна и необоснована. Ако касае финансовата страна на въпроса, много лесно е да бъде сложена такса за снимане, която би компенсирала по-малката бройка посетители.

При посещението на село Широка лъка изникнаха другите въпроси, които и до момента ме тормозят, защото те също нямат логичен отговор. „Защо при посещение на архитектурен и фолклорен резерват в България няма възможност българите, проявили желание да разгледат да се информират на място какво точно гледат?”. Реално за нас посещението в Широка лъка се сведе до гледането на красиви къщи и слушането на родопска музика в заведение, записана вероятно на диск. Опитът да разгледаме Етнографският музей в селото се провали, защото не можахме да намерим жената с ключа от него, а разглеждането на местното училище е невъзможно, тъй като се охранява като едва ли не строго секретен обект.

Продължението на историята следва в темата по-горе.

 

 

 

 

 





Коментари

 


Добави твоето мнение


Други теми за Родопи

 

Има пътища, които човек може никога да не извърви. Сигурен съм, за 8 милиона българи надсвирване в малкото родопско селце Гела ще остане просто непрочетена колонка във вестника, а дори и прочетена, тя ще е осакатена от неловките думи на някой журналист, принуден да предаде новината за събитието вкратце, така че да се смести до някоя обемна статия ...
Прочетен: 2652 Коментари: 0
Ситуацията в Широка лъка ме накара да се замисля колко богатства крие земята ни и как поради глупост и незнание ги пропускаме. Как с патос се правят много научни филми и предавания за това каква е била България и колко много паметници са останали и до днес от онова славно време, но никой не си прави труда да направи филм за реалната ситуация и да с...
Прочетен: 5416 Коментари: 0

реклама



Автор

 


Изпрати съобщение
Направи приятел

Силвия Христова

Теми (2)

Албуми (1)

Видео (0)

Приятели (0)



Снимки за Родопи

 

 
1
2
3
4
5
   От: Lilia Goranova
 
 




Видео за България

 



 


Тагове