В света на славяните

 



Славянските обичаи са циклични и повтарящи се всяка година серия от празници, които следват промените в природата и сезоните.За да разбере човек славянската митология, е добре първо да разучи техния календар. С помощта на археологическите изследвания и на особеностите във фолклора на славянските народи, които произтичат от езическото им минало, човек може много да разбере за техния календар и за основните им празници. Годината в славянския календар била лунна и започвала в първия ден на март, подобно на останалите индо-европейски култури. Имената, с които се предполага, че са наричали последната  нощ на старата година и първия ден на новата година се смята, че са били съответно Веля ноч/Велик дан(Великата нощ и Великият ден. След приемането на християнството тези имена са били използване за Възкресение Христово. Сред православните славяни той е известен като Великден, а сред славяните католици като Велика нощ. В езически времена това бил празник, който много повече приличал на Хелуин. Определени хора(шамани), с чудновати маски и облечени в палта от овча вълна, обикаляли около селата, тъй като се смятало, че по време на Великата нощ дъховете на мъртвите обикаляли по селата, влизайки в домовете на своите близки, за да посрещнат заедно с тях Новата година. Вероятно божеството, което властвало над последния ден на годината, бил богът на подземния свят Велес.

 

Пролетният празник Масленица също има езически корени и включва изгарянето на сламена фигура и все още се практикува в много славянски страни. Имало също така и голям пролетен празник в чест на Ярило -богът на растенията и плодородието. По това време на годината групи от млади момичета и момчета обикаляли по  селата, носейки зелени клончета или цветя като символ на новия живот. Te минавали от дом на дом, пеейки песни и благославяйки всеки дом с обичайните ритуали за плодородие. Водачът на групата, който яздел кон, олицетворявал. Обичаят на правенето на "писанки"-шарените яйца, по-късно преминали и в празнуването на Великден. Празникът на лятното слънцестоене,  днес е известен като Купала. Той се отбелязвал като голяма сватба и според някои предания обикновено завършвал с истински оргии. Имало много храна и напитки в нощта преди големи огньове на открито да бъдат запалени и младежите да започнат да танцуват по двойки, обикаляйки около огньовете или да ги прескачат. Младите момичета плетели венци от цветя и папратта, която била смятана за свещено растения, била хвърляна в реката, която щяла да ги отведе до бъдещият им съпруг.
Ритуалното къпане през тази нощ също било много важно. От тук идва и името купала(от купание -къпене), което по-късно отлично паснало с превръщането в покровител на празника на Йоан Кръстител.  В средата на лятото имало празник, който бил свързан с бог Перун, който след приемането на християнството става празник на св. Илия. В езическите времена този ден се смятал за най- свещеният ден в годината, а според някои исторически източници на този ден се извършвали и човешки жертвоприношения. След него започвала жътвата.

Не е съвсем ясно кога точно ставало отпразнуването на жътвата, но в историческите извори се споменава интересна традиция, свързана с жътвата, която се извършвала в храма Световит в древния град Аркона на балтийския остров Руян(днешен Руген). Хоарата се събирали отпред пред храма, където жрецът поставял голяма пшеничена пита, почти с размерите на човек. Високият жрец заставал зад питата и питал хората дали го виждат. Каквото и да му отговорели, той казвал, че следващата година няма да могат да го видят, с което искал да каже, че следващата година реколтата ще е още по-плодородна. По време на зимното слънцестоене също имало важен празник, който по-късно станал част от христиняските традициите на Коледата. В много славянски държави Коледата се нари Божич, което ще рече малкият бог. И въпреки, че името отлично се вписва в християнската концепция за Рождество Христово, то има езически корени и е израз на раждането на младия, нов бог на слънцето от старото и заслабващо слънчево божество по време на най-дългата нощ от годината. Старият слънчев бог бил Сварог, а неговият син-младото и ново слънце -Дажбог. Старото име на този празник било Корочун.








Коментари

 


Добави твоето мнение

реклама



Автор

 


Изпрати съобщение
Направи приятел

tao

Теми (916)

Албуми (8)

Видео (4)

Приятели (35)



Снимки за България

 

 
 




Видео за България

 



 


Тагове