Родната къща на Васил Левски е построена през 18 век от неговия дядо Кунчо Иванов. Тя е малка едноетажна сграда, разположена в продълговат двор. Каменни стълби отвеждат в зимника - стая, иззидана почти в земята. Вляво от стълбището има килер без прозорец. Вдясно е скривалището. Горе къщата има две стаи. В едната стопаните са нощували през лятото, а другата е била гостна. Непосредствено до нея е долепена работилницата - ниска постройка, състояща се от стая, в която са плели гайтани и полуоткрита бояджийница. Дълго време необитавана, къщата рухва в годините около Освобождението. Възстановена е през 1933 година, върху разкритите й основи по проект на арх. Димитър Иванов. Материалите и трудът са дар от гражданите на Карлово и войниците от местния гарнизон, организирани от обществен комитет начело с тогавашни кмет на града Аристотел Янакиев. Ценна помощ за възстановяването в първоначалния й вид и вътрешната й уредба оказват племенниците на Апостола - дъщери на сестра му Яна. През 1937 година родната къща на Васил Левски е отворена като музей.
