Езерото Еър е разположено в централната част на южна Австралия.Всъщност представлява две езера:Северно,дълго 144км. и широко 65км.и Южно,дълго 465км.и широко 19км.Двете езера са свързани помежду си с тесния канал Гойдар,като общата им площ е 9600кв.км.
Покрито е със солена кора и почти винаги е сухо,а бреговете му са обградени с дебела спечена кора от минерали.Този пейзаж се простира надалеч:на север дюните на пустинята Симпсън,на изток и запад обширни равнини,покрити с пясъчни дюни и остри камъни,а на юг сухи,солени котловини.Сред цялата тази пустош,в най-ниската точка на Австралия,на 15м.под морското равнище,лежи езерото Еър.
Най-сензационното обстоятелство свързано с езерото е,че в него много рядко има вода.В тази част на Австралия годишното количество на валежите е по-малко от 127мм.През повечето време езерото представлява сухо дъно покрито с 20см.солена кора.езерото се пълни с вода веднъж на 8-10год.рядко в две последователни години падат обилни валежи.През първата година те се просмукват в земята,а на следващата все по-малко вода се губи по пътя за езерото и то се изпълва.Сякаш от нищото изникват растения,цъфтят маргаритки и див хмел.водата възражда заровени в калта миниатюрни водорасли и яйца на скариди.Така езерото се превръща в кипящ бульон от живи организми.
Скоро пристигат птиците,които са прелетели половин Австралия.Бреговете са осеяни с пеликани.Когато приливът на вода секне,езерото бързо се изпарява от безмилостните слънчеви лъчи.Обичайните температури тук са 40градуса и става наситено солено.От Еър остава само спечена солена кора и земята отново се превръща в пустош.До новите дъждове.
Именно тук сред солените равнини на Еър през 1964год.англичанинът Доналд Кембъл счупил световния рекорд и развил скорост 715км.в час с автомобила с турбинен двигател"Блубърд"Тежащ 4т.и дълъг 9м.Езерото носи името на Едуард Еър,който през 1839год.прекосявайки Австралия го забелязал пръв.
