Статията е от в-к Стандарт,написана е от Чавдар Ангелов.
Всяко от влакчетата е оцветено различно - червено, оранжево, зелено, жълто, и всяко има своя система на движениетига седловината между върховете Мьонх и Юнгфрау (всъщност това са имена от една легенда тъй като първото от тях означава на немски "монах", а второто - "девица"). Това е най-високата транспортна линия в Европа - 3454 м над морското равнище. На последната станция има ресторант, откъдето се разкрива изумителна гледка. До върха Юнгфрау може да се стигне само със специално снаряжение и евентуално - с водач. Преходът е труден, макар че разстоянието не е много голямо. От една междинна станция на източното отклонение преди Венген, именно курорта Лаутербрунен (796 м), тръгва оранжевото вагонче на влака за Мюрен, на височина 1634 м. Пътят е много атрактивен - пътува се покрай шеметни пропасти, а и гледката към съседните заснежени върхове е възхитителна. От Мюрен пък има друго вагонче, което изкачва пътниците до върха Алмендхубел (1912 м). Пътят има наклон около 30 промила, пък и вагончето е оформено по подходящ начин, със стъпалообразно наредени купета. Близо до града Интерлакен са спирките на още две зъбчати железници, които изкачват туристите до височините, разположени непосредствено над града. На север едно весело влакче, с отворени през лятото вагончета, води до върха Шюниге плате, а на южния най-близък връх Хардер достига бавна червена "гъсеничка". И двете трасета са много живописни - първото води през зелени ливади и рехави горички, а второто - през гъсти, вековни иглолистни масиви. От Шюниге плате (1967 м) надолу се виждат езерата на Интеллакен, а нагоре е снежната грамада на масива Юнгфрау. От връх Хардер (1322 м) също се открива прекрасна гледка: в краката - долината на Интерлакен, зад нея - снежните зъбери на Алпите на юг и глетчерите на Алеч. Много интересна цел за туристите, които се намират близо до езерото Лугано, в най-южната част на Швейцария, до границата с Италия, може да бъде влакчето от селището Каполаго до върха Монте Дженерозо с височина 1704 м. От върха се открива шеметна гледка на юг към долината на Ломбардия (Италия) и към Милано, до където има петдесетина километра по права линия. На север е езерото Лугано и зад него - главната алпийска верига, глетчерите на Савойските Алпи. Трудно е да се пише за високопланински железници толкова скоро след трагедията близо до Капрун в Австрия. Както е известно, в тунел на железницата между известния зимен курорт Капрун и ледника Кицщайнхорн (3203 м) загинаха при пожар 155 души. Тепърва се изясняват причините за този инцидент, но започват да се очертават първоначална техническа неизправност и последваща фатална човешка грешка (ако служител не беше наредил отварянето на вратите на тунела, при което образувалото се въздушно течение мигновено раздухало огъня, може би трагедията нямаше да бъде толкова голяма). Все пак пътуването с планинска железница си остава незабравима атракция. Тук може да се добави, че при тях от десетки години не е имало значителен инцидент и те се ползват с името на най-сигурните превозни средства Ще се спрем предимно на района на курорта Интерлакен, където има няколко такива влакчета от различен тип и където се намира най-високата железница в Европа, достигаща в подножието на прочутия връх Юнгфрау. Без съмнение Швейцария, където се намират най-красивите части на Алпите, е истинска прелест за туристите. Тук почти няма кътче, което да не е удобно за достигане и което да не е пригодено за нуждите на туристическата "индустрия". До всяка алпийска долина, до всеки връх водят пътища, до почти всяко селище има влак. Поради извънредно пресечения терен и денивелациите много от жп линиите тук са стръмни и преодоляват наклони, по които и най-мощните локомотиви биха били неспособни да се движат - дори само поради факта, че колелата им биха се плъзгали безпомощно по гладките коловози. Съдете сами - обичайните жп линии трудно преодоляват наклони над 3-4 промила, а тук наклоните достигат до 30 промила... Затова се налага влаковите композиции да се движат по зъбчати релси или да бъдат теглени от стоманени въжета. Интерлакен е красиво градче в Централна Швейцария, разположено на 170 км югозападно от Цюрих и на около 50 км от столицата Берн. Ако човек пристигне със самолет, да кажем в Цюрих, то от самото летище тръгва влак за Интерлакен на всеки кръгъл час и 43 минути (швейцарска работа!), който след час и половина спира на гарата Интерлакен-Ост. Както показва самото име, градът е разположен между две красиви планински езера - Тун и Бринц, на 566 м надморска височина. Самият град е много красив, но още по-красиви са неговите околности. Непосредствено над града се издигат ако не най-живописните, то поне най-известните части на Алпите: върховете Юнгфрау (4158 м), Мьонх (4099 м), Айгер (3970 м). Малко по-далеч на юг са върховете Финстерахорн (4274 м), Алечхорн (4195 м) - с възхитителния Алечки глетчер. По всички съседни склонове пълзят въжени линии, влекове и ски писти, защото тук се намират известните зимни курорти Венген, Мюрен, Щехелберг и Гринденвалд. Но там е хубаво не само през зимата - много туристи предпочитат топлите летни месеци когато зеленеят поляните и тучните алпийски пасища, когато цъфтят безброй планински цветя и злакове, а наоколо скалистите върхове не са се освободили от снежната покривка (впрочем някои от тях не го правят никога). Тогава тук има пътеки за ходене, за бягане или за планински велосипеди, самотни страноприемници със студена бира, с дъбови маси, с топло прясно мляко от кравата на "Милка". От гарата на Интерлакен като ветрило тръгват във всички посоки пъстри влакове с шумни тълпи от туристи. Всяко от влакчетата е оцветено различно: червено, оранжево, зелено, жълто и всяко има своя система на движение. Едни от тях приличат на трамвайчета, други - на къси "електрички", трети - на пълзящи "гъсенички". Целите са различни: върхове, плата, долини, седловини на север и на юг от града. Най-многолюдни са влаковете за платото Шайдег (2061 м).
