Трактат за пътуване до Долни Милановац - 2

 

Преминавахме през някакви населени места, хващахме ту на изток, ту на север, ту на запад (всъщност, споменах ли, че през цялото време на път за Долни Милановац ние описвахме едни странен зиг-заг по картата на Сърбия). Накрая тотално загубих чувство за ориентация. Искрено се надявах Гошо да е наясно накъде води колоната! Знаех, че има ДжиПиЕс, което ме притесняваше още повече. Спомних си как го бяхме загубили в Истанбул и пристигна половин час след нас в хотела, щото се водеше по ДжиПиЕс-а... Минавахме през някакво странно трасе, което някога се е наричало път, демонстративно пропуснахме главният път и продължихме да цепим през някакви селца към Бор. Купонът беше пълен! Целта беше село Злот. Защо Злот? Чия цел? Чий ще го дирим там, така и не разбрах, но всичко беше наред-имахме цел, следователно Гошо беше планирал всичко. Просто за момент си помислих, че и той не знае накъде караме или че си прави гаргара с мен като ме прекарва през възможно най-забитите райони на глухата сръбска провинция!
В противовес на хубавото време и приятната природа, селцата, през които преминавахме, изглеждаха отчайващо по нашенски... Имаше запустели земи, дворове, къщи, сетивата долавяха основно нюансите на сивото във всичко-в постройките, в хората... Тук нещо не беше наред. Къде бяха китните сръбски селца? Къде бяха чистите и подредени дворове, обработени ниви, цветя по къщите? Бяхме се набили в най-запуснатият район на страната, или просто и сърбите вървяха по наклонената плоскост, но доста години след нас?...
Забравих да спомена и колоритната циганска махала на влизане в Княжевац от Ниш. Как само изведнъж се потопих в нещо познато и родно. Все едно се прибирах в София през Факултето, или се връщах в родния си град влизайки през колоритния квартал Малчо Малчев. Пфу, тръпки ме побиха! Сега остава и в ЕС да ги приемат сърбите и ще трябва да сменям дестинацията за неделните си разходки...
На мегдана в Злот Гошо спря. Подозирам не, защото се беше изморил, а защото нещо не беше наясно с посоката. Питахме селските кибици, те споменаха нещо за нов и стар път, но аз останах с впечатлението, че ако трябва по-този начин да градираме нещата, ние се движихме по най, най, най-стария, още от римско време път...
Влизането в Бор беше малко тегаво. Въпреки сравнително малките размери на града и съботния ден, си имаше движение. На всеки 100 метра имаше светофар, на всичкото отгоре сърбите имат гадния навик да спират на пешеходци на пешеходна пътека, с което съвсем се бавеше движението. Поради факта, че скоро не бях шофирал извън БГ (Мароко не влиза в сметките, защото там пешеходец пресича улица по познатия ни начин-след мълниеносно хаотично оглеждане във всички посоки, на прибежки и прилазвания, съпроводен от гневните клаксони и псувни на шоферите, които е засякъл), в Княжевац на два-три пъти щях да отнеса по някоя баба... Нали знаете? Караш си кротко и културно с 80 да речем, гледаш я бабката на тротоара и тя те гледа, премервате си мислено силите и тъкмо да я подминеш, тя вземе, че се стрелне пред теб, гадта и с гад! Хем те вижда, хем ще ти се качи отгоре и да има как ще те бутне да ти потроши мотора...
Характерното в Бор е, че карайки по главната улица, достигайки краят на града, досами последните къщи, улицата внезапно свършва с...огромен кратер! Не, не ви говоря за вулкан, а за мина! Открита мина! Бор е миньорски град, забравихте ли? Гледката е уникална, а мащабът на снимка по нищо не може да се сравни с действителният! И досами ръба на пропастта има къщи и живеят хора!
Ето за какво ви говоря
http://media.snimka.bg/5822/017899806.jpg

http://media.snimka.bg/5839/017933265.jpg

Гошо на ръба на света

http://media.snimka.bg/5822/017899808.jpg

И Фори не толкова на ръба, че го е страх от високо...

http://media.snimka.bg/5822/017899814.jpg

 Такааа... Времето напредваше, а ние още не бяхме достигнали кулминацията на нашето пътуване - Долни Милановац. Затова след кратък рейд по централната улица в Бор, си хванахме пътя за Долни Милановац. Но да не помислите, че поехме по главния път към това дунавско градче? Амииии! Ама ние не сме такива хора! Как така директно? Какво е това "главен път"? Естествено, че поехме през Долна бела река и Рудна глава към Майданпек, правейки сметка след това да се насладим на онова четвъртокласно тясно пътче между Майданпек и Долни Милановац, от което наистина си заслужава всеки метър и всеки завой, уверявам ви. То сметките са хубаво нещо, но напоследък все ми излизат криви...
   Бях пуснал Гошо пред мен (по-скоро не можех да го стигна и се влачех няколкостотин метра след него), като кисело отбелязвах, че започвам да усещам умора, да правя дребни грешки с мотора, както и да ми пада средната скорост (един сигурен признак за умора). Варианта да е от ЕГН-то го отхвърлях категорично, успокоявайки се със загубата на тренинг от некарането през дългата и студена зима. Е, да де, ама вчера пак ми се случи да заспя в колата на волана, а кола карам всеки божи ден и то доста! Явно не ще да загубата на тренинг разковничето на проблема... Хмммм.
   Наближавахме Майданпек, а Гошо окончателно го бях изгубил от поглед. Като изключим пясъка по завоите, пътя си беше екстра! Плавни и не толкова завои следваха един след друг, движение нямаше, а ние постепенно се изкачвахме все по-високо и по-високо. Тъкмо, когато се чудех не беше ли вече време да излезем на баира над града, зад поредния завой видях, че Гошо е спрял да ме чака. Е,де, айде сега, чак пък толкоз бавен не съм! Спрях зад него без да гася мотора, за да го изчакам да тръгне, но той упорито не тръгваше и гледаше нещо съсредоточено по мотора... Мдаааа... Явно имахме някакъв технически проблем. Моторът естествено беше "нов" и в неизвестно техническо състояние, това му пътуване беше своеобразен тест-драйв. Оказа се, че както е карал изведнъж е започнал да придърпва и е угаснал. А сега де! Взехме да се зверим и двамата по него - масълце, бензин, свещи, едно друго. Абе, уж всичко си му беше ок, но животното упорито не щеше да пали! Е, поне бяхме близо, а и сериозно подкрепление видински мотористи се бореха с едно агне на стотина километра от нас в Зайчар, та аз лично не се притесних особено-все нещо щяхме да измислим... 
   Бяхме спрели буквално под детелината преди града. Оставаха ни едно 300-400 метра, за да излезем на високото и да видим ето това
http://media.snimka.bg/5822/017899760.jpg

След като се зверихме достатъчно дълго време в моторетката на Гошо, почесвахме се умно тук и там, открихме и причината за аварирането на мотора-бензиновата помпа беше сдала багажа и в момента, когато нивото на бензина беше паднало под това на карбовете, воала-проблем! Познат при това:) Това хоро го играхме миналата година в Черна гора, но тогава проблемът беше помпата на моя мотор. С две думи беше време за фитнес! Запретнахме ръкави и забутахме тежкото добиче нагоре. Пак извадихме късмет, че тук се случи, защото плюсът на градове като Майданпек с огромна денивелация е, че след като достигнехме криво-ляво детелината, следваше едно безкрайно спускане, като в самия му край беше градската бензиностанция. Спортът бил здраве, казват, та поспортувахме малко да сме здрави (аз малко повече, защото трябваше да се връщам на няколко пъти и за моя мотор, но...в крайна сметка след няма и половин час бяхме акустирали на градската бензинджийница.
   Заредихме, отморихме, снимахме двете градски забележителности
http://media.snimka.bg/5822/017899770.jpg

http://media.snimka.bg/5822/017899767.jpg

(Между другото Майданпек е едно изключително потискащо място)
и отново поехме по големия баир, но този път в обратна посока - нагоре! Вече имахме бензин, бяхме направили байпас на помпата и всичко беше наред!

    Хванахме гората тъй да се каже (пътчето се вие в продължение на двайсетина километра през една вековна гора и преминаването му нощем да речем е малко зловещо). Часът беше едва 15.30, слънцето все още високо в небето, а ние бяхме само на двайсетина минути път от крайната ни цел - завоя на Дунав при Долни Милановац. Малко ни беше забавила физзарядката с гошовия мотор, но като цяло не беше фатално. Сметките както казах и по-рано са чудесно нещо, но когато са без кръчмар пообъркват малко нещата. Пътят се виеше нагоре в планината и снегът около него започна да става все повече и повече, а чистата част от асфалтът все по-малко и по-малко. Придвижването започна да става все по-бавно и тегаво, със сериозно забавяне по завоите, защото ако някой изкочеше насреща ни, нямаше никакъв шанс за разминаване. Ама никакъв! Тъкмо си го мислех и след ппоредния почти обратен завой едва не се блъснах в един спрял мотор. Познахте-моторът на Гошо... Явно пак имахме технически проблем. Оказа се, че му е паднала веригата, блокирала задното колело и Гошо след няколко зрелищни пируета едвам успял да спре. 
  Оправихме веригата, поседяхме, поснимахме

http://media.snimka.bg/5822/017899792.jpg

http://media.snimka.bg/5822/017899797.jpg

 и продължихме нататък...
   То хубаво, че продължихме, но пътят ставаше все по тегав. Вече имаше и участъци със сняг по цялото платно, а тъй като си бях забравил зимните гуми и веригите за сняг вкъщи, се налагаше да правя странни пируети пъплейки на първа в снега. Тъкмо започваха да се прокрадват мисли за връщане обратно, когато срещу мен се зададе моторист. Първата ми мисъл беше "Гошо се връща, явно напред няма да я бъде, но защо така различно ми изглежда композицията от мотор и моторист"? Мотористът срещу мен ми присветна и пусна мигач. Аааа, не е Гошо, той няма мигачи:)
Човекът срещу мен ми изглеждаше леко притеснен и живо се интересуваше колко още километра има до Майданпек. Осведомих го и продължих. Погледнах в огледалото - београдски номер...
   След завоя отново се натъхнах на Гошо, който отново беше заорал в преспите заради падналата верига. Този път обаче измъкна отнякъде френски ключ, обтегнахме злополучната верига и потеглихме с идеята, че за днес с техническите глупости би трябвало да сме приключили...
   На влизане в Долни Милановац седнахме в едно кръчме "Лепенац"
http://media.snimka.bg/5822/017899746.jpg

за което Крейзито беше писал, в пътеписа си за Чехия. Хапнахме,

http://media.snimka.bg/5822/017899774.jpg

пийнахме (вода), полюбувахме се на всичко около нас, на реката, на спокойствието и мързелът, които ни бяха налегнали. Часът беше 5 следобед, а аз се чувствах така все едно съм на Панчарево и ей сега за нула време ще се прибера у дома.
   Сервитьорът ми напълни душата. На леко притесненият въпрос от наша страна дали може да платим в някаква друга валута, да речем евро (иначе трябваше да отида отнякъде да тегля динари), момчето се засмя и каза "Како пожелите! Све е пари!" Горното оставям без коментар...
   Тук заварихме и Бобс от Београд, който кротко си хапваше рибля чорба на съседната маса. Беше тръгнал с ето този мотор и точно този багаж за...Сирия
http://media.snimka.bg/5822/017899827.jpg

След като дружно и много бързо решихме, че чупката покрай Дунав през Кладово ще я правим ама някой друг път, яхнахме моторите и продължихме към Неготин, откъдето Гошо трябваше да цепи през Брегово за Видин (хората му в Зайчар със сигурност бяха омахали вече агнето и той се беше отказал да ходи дотам), а аз оттам презз Зайчар, Княжевац, Кална и Пирот да си прибирам вкъщи.
   На Неготин естествено изпуснах отбивката и слязох чак в града, където всеки пое нанякъде. Аз в случая обратно да се върна 6-7 км до злополучната отбивка...
   Точно в 23 часа без почти никакви премеждия (като изключим кучият студ настанал след скриване на слънцето и половин часовото мотане от страна на сръбския митничар, който демонстративно обяви точно под надписа "Не на корупцията!", че видиш ли паспортът ми бил фалшив, гледайки ме многозначително в ръцете, където така и не се появи желаната от човека банкнота, като изключим, че нашенската пътна полиция на Сливница ми загуби още толкова в празни приказки, щото ме били объркали с камион с един фар и затова ме спрели видиш ли и за капак докато се усетя Наташа (другото куче) ме свали от засада от мотора, защото очевидно не ме позна маскиран по този начин и с такова превозно средство), акустирах с мотора в моята си гора (бях си загубил дистанционното за гаража, не сте забравили нали)... Аз бях смъртно уморен, бях люто скаран с жена си, нямаше къде да си прибера мотора, бях похарчил последните си пари, а животът беше прекрасен...........





Коментари

 


Добави твоето мнение


Други теми за Сърбия

 

Сръбският град Ниш (Niš) се намира в Югоизточната част на страната и е само на 160 километра от българската столица. Ниш е отлично място за съботно-неделна разходка из съседна Сърбия, особено ако ви се иска малко да "смените въздуха". Пътищата са прилични, граничният пункт може да се премине и само с лична карта, но опитните пътешественици съветват...
Прочетен: 3899 Коментари: 0
Ето списък с едни от най-забележимите и значими за сръбската култура манастири.Манастирът ЧелиеМанастирът Челие се намира в Западна Сърбия, в близост до река Градац, на около 6 километра от град Валево и е построен през 13-ти век.  В периода на своето съществуване, манастирът е бил разрушаван неколкократно. През 18-ти век е реконструиран за последн...
Прочетен: 6083 Коментари: 0
Част първа: Как се планира и подготвя подобно пътуване? Идеята: То всъщност такава май нямаше. Гледах някъде някаква прогноза за времето, мярна ми се нещо като 12-15 градуса без валежи, видях, че тази неделя не ми се очертава да съм на работа и готово! Идеята я имаше!Изборът на дестинация: Това всъщност е нещото, което ми отне маааалко повече врем...
Прочетен: 4131 Коментари: 0

реклама



Автор

 


Изпрати съобщение
Направи приятел

Златомир Попов

Теми (16)

Албуми (7)

Видео (0)

Приятели (1)



Снимки за Сърбия

 

 
 


Тагове