Трактат за пътуване до Долни Милановац

 

Част първа: Как се планира и подготвя подобно пътуване?


Идеята: То всъщност такава май нямаше. Гледах някъде някаква прогноза за времето, мярна ми се нещо като 12-15 градуса без валежи, видях, че тази неделя не ми се очертава да съм на работа и готово! Идеята я имаше!
Изборът на дестинация: Това всъщност е нещото, което ми отне маааалко повече време. Минута, за да реша, че ще е Сърбия (подмотваха ми се някакви сръбски пари вкъщи и това донякъде наклони везните към съседната ни страна), две, за да си открия картата на Сърбия и Черна гора и да и хвърля едно око по диагонал и 30 секунди, за да реша, че крайната цел ще бъде Нови пазар (ама не оня до Каспичан, а този в Сърбия). Чакайте сега, ще кажете, какъв Нови пазар, нали целта беше Долни Милановац? Амиии., няма такова нещо! Целта беше Нови пазар, ама защо в крайна сметка решихме да е Долни Милановац, не знам... Май идеята беше на Гошо. Или нещо такова... Пък и какво значение има дестинацията, както е казал фелдфебелът Биглер в една култова книга, важното е пътя да е хубав
И тук да внеса известна яснота по въпроса защо постоянно карам в Сърбия. Ами много просто-безумно близо ми е (София-Калотина е 55 км), пътищата са доста по-хубави, хората също.
Планировката: се състоеше в това да нахвърляме някакъв бегъл маршрут (отделен за софийската и за видинската група). Аз лично напрасках три-четири вариации за моята си част от маршрута, в зависимост от това колко рано ще успея да тръгна, дали ще возя някого, дали ще пътува още някой мотор с мен и т.н. Излишно е да казвам, че след толкова подробна планировка, не минах през нито един от така плануваните маршрутчета
Подготовката: моята се състоеше в това да помисля кога за последно бях проверявал нивото на маслото и налягането в гумите? Скоро беше. Такаааа, това го отмятаме. Друго? Че то друго има ли? Ъъъъъ...да си намеря паспорта и зелената карта и да сложа някакви отверки в куфара. Воала, готово! Бях надлежно подготвен за път. А, добре, че с крайчеца на окото си мернах, че гражданската ми е изтекла преди месец! Малей какъв резил щеше да е на митницата като се опитвам да пробутам изтеклата зелена карта...
В интерес на истината друг път ще се опитвам да си поглеждам и накладките (поне два пъти в годината), защото чак днес открих, че предните ми такива са били тотално свършили! А аз такова чудене се чудих защо не спира мамка и и пущина...
Подготовката на Гошо подозирам, че се състоеше в опит да сглоби от някакви съставни части някакъв син мотор и евентуално да разбере защо не пали и защо не качва бензин. Дреболии в общи линии! Бели кахъри, както казваше баба ми...
А...да допълня. И двамата пътуваме с 20+ годишни мотори и почти без пари, ако това има изобщо някакво значение и отношение към подготовката...
Изводите: Както всеки път и този път, генералният извод, който мога да направя е да си нося малко повече пари следващия път, че пак се прибрах с никому ненужните в Сърбия левове по джобовете и с бензин колкото да мога да пресека границата. Другият важен за мен извод е да си нося един мултифункционален и много специален инструмент наречен „френски ключ” (идеята е на 100% изплагиатствана от Гошо, аз не бих проявил чак такава прозорливост и практичност). Сега като си направих разбор на багажа, с който се бях подготвил за пътуването се оказа, че съм си носил: празна раница, велосипедна помпа, два мигача, парцал, отверка, ключета 8,10,12 и 14 и ключ за свещи, който обаче не става за свещите на Африката...
Нещата, при които се получи разминаване с планираното: са маршрута и деня на пътуването, иначе всичко останало си беше по план.

 

Част втора: Откъде да мина за Долни Милановац (практически наръчник под формата на пътепис)

Часовникът ми упорито звънеше. Поглеждам-часът е 4.15. Навън е тъмно и няма слънце, следователно е 4.15 през ноща. Ставам и се засилвам още спейки към кухнята да си правя кафе. Прескачам изуменият Бари (кучето), който премигва смутено, чудейки се вероятно какви ли са тези прояви на сомнамбулизъм у стопанина му...
Половин час по-късно хвърча с 30, слаломирайки между лунните кратери по софийското околовръстно (справки – северната дъга). Колата ми отчаяно скърца, пука и тропа, но се надявам да издържи поне още един ден преди да се разпадне! Моля те не се разпадай точно сега! Бързам и ми е важно да стигна! В 5.30 съм се екипирал, избутал съм мотора навън, затварям гаража...и се сещам за най-важното – акумулаторът не е зареждан цяла зима! Един Господ го знае дали има нещо в него! Пръца, пръца, пръца, ще запали, няма да запали...запали! Пфу, отдъхнах си. Пътуването можеше да започне...
Още преди да съм стигнал караулката на изхода на града установих, че навън е нечовешки студ. Уж се бях екипирал юнашки, уж имах подгряващи ръкохватки, ама май всичко беше повече уж, или температурите бяха наистина около нулата.
На българската граница митничарят гледайки от половин метър африката, заключава мъдро „Мдаааа...Доминатор. Хубави машинки са! И аз имах такава преди”...
Попадам на намръщен сърбин, който зверейки се ожесточено в паспорта ми, процежда „Към Београд?”, „Не, защо?” отговарям глупаво аз. „Защото днес има концерт на Рамщайн и много хора ще пътуват за него”. Ъъъъъ, аха, хм, хм, аааааа, Рамщайн – поддържам разговора аз... Накъде тогава?-пита отново митничарят. Към Долни Милановац-отговарям сухо, подразнен от факта, че ми се бъркат в личния живот. Че какво има в Долни Милановац?- тук вече се появи нотка на любопитство. Плескавици... Какви плескавици в 6 сутринта, бре ради Бога (пичку ти йебем материну-добавям наум аз, за да придам завършен смислов вид на фразата)...
Нейде между Цариброд и Пирот (естествено съм изоставил идеята за минаване през Стара планина между въпросните два града и си карам по царския път), спирам да се постопля, защото установявам, че ръцете ми са толкова замръзнали, че не мога да стисна съединителя. Клекнал съм като индианец край жертвен огън и си топля ръцете на ауспуха докато лека-полека започвам отново да чувствам, че имам такива...
Подминавам и отбивката за Суково и Поганово (другият ми алтернативен маршрут) като се самонавивам, че го правя, защото няма да ми стигне времето и ще закъснея за срещата с Гошо в Княжевац. Нищо подобно! Чисто и просто ми е студено и само като погледна към заснежените върхове на планините, през които се каня да мина и мигом ми става още по-студено.
Достигайки Пирот, слънчицето явно взе да ме огрява и да връща здравият разум в мен. Тъкмо навреме! Вече търсех отбивката за Княжевац, когато твърдо реших, че тая нема да я бъде! Няма да минавам по прекия път! Че какво ще да е това пътуване ако не заобиколя поне едно стотина километра отнякъде другаде... Ще мина през Ниш. Речено-сторено. Хванах главния път през сичевската клисура. „Пали светло!”, „Брой йедин”, „Брой два” гледах табелите на тунелите докато се гонех с един пловдивски меган натоварен със ски. Хем не даваше да го изпреваря, хем се дразнеше, че му светя във врата. Тръгнех ли да го изпреварвам, веднага ускоряваше и заставаше в средата на платното. Ганьовска работа... Аз пък накрая се забих на 5 метра зад него и боднах дългите. Хептен ганьовска работа...
На Ниш свих по табелата „Зайчар/Княжевац” и пътя стана изключително приятен! Започваше да се изкачва нагоре в планината като се виеха едни серпентини с един перфектен асфалт не ти е работа. Перфектен, перфектен, ама моториста като е жив зян... След поредния завой, който взех на магия, реших, че е по-разумно да поспра да ми поотмине адреналина преди да съм изпробвал новата застраховка за ПТП дали и какво плаща...
Спрях на една отбивка доволен и ухилен до уши! Времето и настроението бяха на висота. Вече имах кефа да се набутам по 3.50 на минута за сръбски роуминг и да звънна на баща ми, който беше рожденник. Бръкнах в джоба за телефона и изтръпнах! Джоба беше разкопчан! Когато спирах да се топля на ауспуха си бях бръкнал в джобовете уж да се топля и съм забравил да го закопчея. Пфууу, добре, че не ми беше изпаднал телефона някъде... В този момент се сетих за другият джоб, в който ми стояха ключовете! Светкавичната ревизия показа, че липсват резервните ключове за мотора (голяма работа), но и дистанционното за гаража! Изведнъж се озовах в много тъпа ситуация-с мотор, който няма къде да прибера вечерта и с резервно дистанционно в човек, който живее в Брюксел и така и не ми вдигна телефона...
В Княжевац естествено бях половин час по-рано за срещата с Гошо, та нали пропуснах минаването през разните му там планински чукари и за пръв път от много време вместо да закъснявам за някъде, аз бях подранил! Странно чувство. И непознато при това... Срещата ни беше „в една градинка до реката”. То това хубаво, ама тя реката цепеше през целия град и около нея по половината и протежение беше оформен крайречен парк. Харесах си една определена градинка (не знам защо реших, че точно това е мястото на срещата) и отидох да хвърля едно око на градчето (все пак разполагах с половин час свободно време). Е, градче като градче. Сравнително често и свежо, подредена централна част... Хапнах набързо една плескавица (айде, вече не беше 6 часа, че оня да ми прави забележки), потърсих на няколко места да си купя от оня гаден качак „Дрина” пакет, но ударих на камък... Здраве да е... Ще си пушим „Walter wolf”-а тогава.
Тъкмо започвах да се оглеждам за Гошо, когато получих смс, че него още го мотат нещо на границата. На всичкото отгоре си бях забравил и картата та не можех и да погледна къде е тая пуста граница и колко ли време му трябва, за да стигне до тук! Преместих мотора, за да правя нещо междувременно и седнах „на мегдана” да пия кафе и да се наслаждавам на спокойствието и безвремието, лъхащо и от Княжевац, подобно на всеки друг малък провинциален град...

     Стоях си безгрижно в една кафана, примижал срещу слънцето и зазяпан в шарената суетня около мен, а Гошо го нямаше никакъв... Моментът, в който си погледнах телефона (че кой чува телефон без звук) и видях трите пропуснати повиквания, видинската група се зададе! Знаех си аз, че дори и да не уцеля точната градинка пак ще се намерим. Намерихме се... Хвърлих поглед на скакауеца, с който пътуваше Гошо (не бях го виждал на живо) и какво да видя! Охооо, и той се беше поготвил здраво за пътуването-носеше цял един спрей за нещо си, привързан за опашката на мотора. Отдъхнах си. Всичко беше наистина под контрол...

     http://media.snimka.bg/5822/017899738.jpg

 

    Наближаваше пладне, а нашето пътуване едва сега започваше. Яхнахме конете и подкарахме към Сокобаня. Пътят беше тесен, с много завои и бабуни. Докато се подрусквах активно върху африката се опитвах да си представя какво ли ще да е изживяването да мина оттук с някой лъскав намсиколкохилядиструващ чопър, дето хем да му се раздрънка всичко до най-малкото болтче, хем да ми се разбият всички камъни в бъбреците...

     Сокобаня се оказа малко курортно градче, нещо от калибъра на нашите Хисаря и Вършец. Много прилична централна част, тук-таме сгради в типичен соцреализъм стил, малки дюкянчета и магазинчета за дрънкулки и сувенири, шляещи се безцелно туристи:

http://media.snimka.bg/5822/017899801.jpg

http://media.snimka.bg/5822/017899802.jpg

     Двайсетината минути, които му отделихме си бяха напълно в реда на нещата! Все пак акцентът на пътуването беше друг...

     Следващата цел за деня беше Бор. Никога не бях ходил в Бор. Единственото, което знаех е, че това е типичен миньорски град забит сред планините на Източна Сърбия и нямах очаквания за кой знае какво. За сметка на това пътят, по който ме прекара Гошо беше повече от фантастичен! Добра настилка, плавни (и не толкова) завои, безлюдно и красиво, природа много напомняща на Родопите.

http://media.snimka.bg/5822/017899777.jpg

http://media.snimka.bg/5827/017908382.jpg

    А на следващата снимка се вижда прекрасно солидно подготвения мотор на Гошо, който може да няма ни един мигач и да му пада веригата отвреме навреме, но за сметка на това си има привързан вълшебен спрей на багажника! Пък за този дебелия с африката изобщо нямам думи! Добре, че фотографа е професионалист та умело е подбрал ъгълът и светлината на снимане, за да изглежда всичко по-естествено и да не се вижда спуснатия пачи крак...

http://media.snimka.bg/5822/017899778.jpg

 

 





Коментари

 


Добави твоето мнение


Други теми за Сърбия

 

Сръбският град Ниш (Niš) се намира в Югоизточната част на страната и е само на 160 километра от българската столица. Ниш е отлично място за съботно-неделна разходка из съседна Сърбия, особено ако ви се иска малко да "смените въздуха". Пътищата са прилични, граничният пункт може да се премине и само с лична карта, но опитните пътешественици съветват...
Прочетен: 4743 Коментари: 0
Ето списък с едни от най-забележимите и значими за сръбската култура манастири.Манастирът ЧелиеМанастирът Челие се намира в Западна Сърбия, в близост до река Градац, на около 6 километра от град Валево и е построен през 13-ти век.  В периода на своето съществуване, манастирът е бил разрушаван неколкократно. През 18-ти век е реконструиран за последн...
Прочетен: 6563 Коментари: 0
Преминавахме през някакви населени места, хващахме ту на изток, ту на север, ту на запад (всъщност, споменах ли, че през цялото време на път за Долни Милановац ние описвахме едни странен зиг-заг по картата на Сърбия). Накрая тотално загубих чувство за ориентация. Искрено се надявах Гошо да е наясно накъде води колоната! Знаех, че има ДжиПиЕс, което...
Прочетен: 3395 Коментари: 0

реклама



Автор

 


Изпрати съобщение
Направи приятел

Златомир Попов

Теми (16)

Албуми (7)

Видео (0)

Приятели (1)



Снимки за Сърбия

 

 
 


Тагове