Миватн (Mývatn) е езерна област в северната част на Исландия, недалеч от вулкана Krafla. Името му може да се преведе като “езерото на комарите” ( „mý“ - комар, мушичка и „vatn“ - езеро) и идва от факта, че през лятото районът се изпълва с множество насекоми. Езерото изобилства с хранителни и минерални елементи, и затова е ареал на големи колонии патици, някои от които не се срещат никъде другаде.
Площта на Миватн е 37 кв. км., средната му дълбочина е само 2.5 м., максималната дълбочина е 4.5 м., а надморската височина – 288 м. Районът е едно от най-популярните места в Исландия. Макар дълбочината му да е сравнително малка, из езерото са разпръснати повече от 50 малки острова, които служат за жилище на няколко вида птици.
Снимка: Google Maps
Колкото и парадоксално да звучи, езерото Миватн се смята за най-сухата местност в Исландия, в която ледовете заемат около 10% от цялата й територия. Обкръжено е от лавови полета с причудлива форма - едно от тях се нарича Димуборгир, познато още като Черния Град или Дверите на Ада. В близост до езерото се намират град Акурейри и водопадът Гулфос.
Езерото се е сформирало след силно базалтово изригване на лава преди 2300 години, като и в момента заобикалящият релеф е съставен основно от вулканични форми – включително вулканични стълбове и псевдократери. Миватн води началото си от река Laxá, която се използва за риболов на кафява пъстърва и атлантическа сьомга. Районът на езерото, както и реката, от която произлиза, са част от защитен природен резерват (Mývatn-Laxá Nature Conservation Area).
Всъщност Миватн не е обикновено езеро, а долина, залята някога от лава. Районът е център на вулканична и геотермална активност - в областта е разположена голяма ледена пустиня, чиято земя бълва серни изпарения. Районът около езерото притежава уникални геоложки и биоложки стойности. Ареалът е част от Средноатлантическия хребет - планинска верига на морското дъно, която се явява и граница между два от гигантските скални пластове, образуващи земната кора (северноамериканската и евразийската тектонски плочи). При разделянето на плочите между тях избликва магма, което от своя страна обособява района като вулканично активен.
Всички геоложки формации са сравнително нови – те датират от Ледниковата епоха и годините след това. В края на ледниковия период, преди около 10 000 години, басейнът на Миватн е бил покрит от ледник, който избутвал нагоре огромни морени, които и до днес могат да се видят в северния край на езерото. Когато ледникът започнал да се разтопява, на негово място в депресията се появило глетчерно езеро. И това продължило, докато глетчерът се оттеглил от съвременния курс на река Laxá. По-скорошната активност в района се характеризира с периоди на бавно издигане на терена, следвани от кратки периоди на бързо слягане, подземни изригвания на магма и земетресения.
Разположените в езерото псевдократери, покрити с трева, на фона на планината Hlíðarfjall.
Карта на езерата в района – река Laxá е показана в горния ляв ъгъл на картата.
Панорама на Миватн от град Skútustaðir.
Кратерът на Hverfjall, намиращ се на изток от езерото.
Вулканът Крафла.
Остров от лава в езерото Миватн.
